Бенедикт ХVІ към Римската курия: от закрилата на семейството зависи съдбата на човека

Семейството и диалогът: това бяха двете основни теми в словото на Папа Бенедикт ХVІ към членовете на Римската курия, които прие във Ватикана за традиционната аудиенция преди Рождество Христово. Папата припомни най-важните моменти от изтичащата година: от международните апостолически визити в Мексико, Куба, Ливан до Световната среща на семействата в Милано, но също Синода за Новата евангелизация и Годината на вярата в контекста на 50.та годишнина от Втория Ватикански събор. Централна част в словото зае липсата на човешка свобода и закрилата на семейството, от което зависи съдбата на човека. В началото на аудиенцията приветствени думи към Папата отправи деканът на кардиналската колегия, кард. Анджело Содано.

Бенедикт ХVІ започна словото си с въпроса, който мнозина си задават в съвременния контекст: „Защо Църквата държи толкова много на семейството"? Църквата, посочи Папата, е заинтересувана от семейството, защото не става въпрос само за една „определена обществена форма”, а защото в нея е поместен въпроса „какво е човекът и какво трябва да се направи, за да бъдем истински хора”. Цитирайки думите на Главния равин на Франция, Жил Бернхайм, Бенедикт ХVІ направи анализ на причините довели до настоящата криза на семейството и за „погрешното разбиране за същността на човешката свобода”, и оттук на самото човешко същество, „на това какво наистина означава да си човек”. Светият Отец подчерта, че Църквата не е сама в защитата на семейството и постави акцент върху заплахите срещу семейството, произтичащи от „философията на сексуалността” и „джендър теорията, според която полът „не е вече природна даденост”, а социална роля, „която се избира самостоятелно”:

„Ясно се отличава дълбоката погрешност на тази теория и произлизащата от нея антропологична революция. Човек оспорва факта, че притежава една преустановена природа в неговото тяло, която характеризира неговата човешка същност. Отрича собствената си природа и решава, че тя не му е дадена като вече установен факт, а че той самият си я създава. Според библейския разказ за сътворението, характерен белег на човешкото същество е, че е създадено от Бог като мъж и като жена”.

Този дуализъм, прибави Папата, е „съществен за човека”. Но днес „човекът оспорва своята природа, превръщайки се само в дух и воля”:

„Манипулацията на природата, която осъждаме когато става въпрос за околната среда, тук се превръща в основния избор на човека към самия себе си. Вече съществува само един абстрактен човек, който сам избира нещо като своя природа”.

Ето защо, подчерта Папата, „ако не съществува дуализмът мъж-жена, като съществена даденост на творението, то тогава не съществува дори семейството, като реалност преустановена от сътворението”. В такъв случай, отбеляза Бенедикт ХVІ, „също и потомството губи мястото, което му се полагаше до този момент и по-специално присъщото му достойнство”. От самостоятелен юридически субект се превръща в „обект, над който се има право и който като обект на едно право, може да се придобие”:

„Там където свободата на действие се превръща в самоделна свобода, несъмнено се стига до отричането на самия Създател, което води до снижаването на истинската същност на човека, който е Божие творение и е създаден по образ Божии. В борбата за семейството зависи съдбата на човека. Там където Бог се отрича се заличава и човешкото достойнство. Онзи, който защитава Бог, защитава човек”.

Папата се спря и на диалога, който за Църквата трябва да бъде на три нива: с държавите, обществото и религиите. С тези диалози, отбеляза Бенедикт ХVІ, Църквата говори изхождайки от светлината на вярата, но същевременно въплъщава „паметта на човечеството от неговите опит и страдания”:

„Църквата е представител на човешката памет пред една цивилизация на забравата, която вече познава само себе си и своя мерителен критерий. Както един човек без памет губи своята идентичност, така също едно човечество без памет може да загуби идентичността си”.

В диалога с обществото, констатира Папата, „Църквата не притежава готови решения за отделните въпроси”, но заедно с „останалите обществени сили” ще се бори за отговорите, които „най-добре и точно отговарят на човешката същност”.

„Църквата трябва да защитава с максимална яснота онова, което индивидуализира като основни, учредителни и неоспорими ценности за човешкото съществувание. Трябва да направи всичко възможно за създаването на едно убеждение, което вследствие да се превърне в политическо действие”.

Спирайки се на диалога с религиите Папата подчерта, че той е „необходимото условие за мира в света”, но същевременно е и „задължение за християните и останалите религиозни общности”. За тази цел, прибави Бенедикт ХVІ, „e необходимо общата отговорност за мира и справедливостта да се превърне в основен критерий на диалога”. Този диалог, подчерта Светият Отец, „не цели обръщането, а по-голямото взаимно разбиране”. Въпреки това, търсенето на взаимното опознаване трябва винаги да бъде едно своеобразно „приближаване към истината”.

„Ние не притежаваме истината, а истината притежава нас: Христос, който е истината, ни хвана за ръка и по пътя на нашето силно търсене на познанието, знаем, че Неговата ръка ни държи здраво. Съзнанието, че сме подкрепяни от ръката на Христос, ни прави свободни и същевременно уверени”.

Бенедикт ХVІ завърши словото си с молитва и пожелание за предстоящите Рождественски празници. Нека в края на годината, каза Папата, „да се молим на Господ, за да може Църквата въпреки своите мизерии, да бъде все повече признавана като Христов дом”.

svt/ rv