Новите звания за свещенство и богопосветен живот са „знаци на надежда за света”, а
„със своя апостолски устрем и свидетелство на вярата, свещениците могат да предадат
на новите поколения желанието да отговорят на призива на Исус да Го следват”. Това
пише Папа Бенедикт ХVІ в посланието си за Световния Молитвен ден за религиозни звания,
който Църквата отбелязва на 21 април 2013. Посланието има за тема „Званията, знак
на надежда основана върху вярата” и бе публикувано на 15 декември.
„Когато
последователят на Исус приеме поканата на Бог да се посвети на свещеническото служение
или на богопосветения живот, това е знак за един от най-зрелите плодове в християнската
общност, който помага да се гледа с особено доверие и надежда към бъдещето на Църквата
и към нейната евангелизаторска мисия”, пише Папата. Още повече, допълва, че този 50-ти
Световен молитвен ден за религиозни звания се полага в контекста на Годината на вярата
и 50-та годишнина от откриването на Втория Ватикански събор.
„Свещеническите
и религиозни звания са плод от личната среща с Христос и искрения и доверителен диалог
с Него” и предпоставка за „да се навлезе в Неговата воля”, подчертава Бенедикт ХVІ.
Това означава „духовно израстване във вярата и дълбока връзка с Христос”. Именно тук,
посочва Папата, е необходим „молитвен живот” и „молитва в общността”, които да бъдат
водени и озарени от „големите молитви на Църквата и на светците”.
„Постоянната
и задълбочена молитва – пише Светия Отец - увеличава вярата в християнската общност
с обновена надежда, че Бог никога не изоставя своя народ и че го подкрепя, предизвиквайки
специални звания към свещеничество и богопосветен живот, за да бъдат знаци на надежда
за света”.
Папата припомня и „сигурната основа за надеждата: "Бог никога не
ни изоставя и е верен на обещаното”. „Надеждата – допълва – е очакване на нещо позитивно
за бъдещето, но същевременно да подкрепя нашето настояще, което често е белязано от
незадоволеност и неуспехи”.
„Понякога Божията любов следва неочаквани пътища,
но винаги достига онзи, който се оставя да бъде намерен”. Именно тази любов, обяснява
Папата, е „въпросителната в нашето съществувание и налага отговора на всеки, какво
иска да направи със своя живот и доколко може да го постави на карта за пълната му
реализация”.
Накрая, Бенедикт ХVІ отравя пожеланието „да не липсват ревностни
свещеници, които умеят да придружават младите, помагайки им по трудния и понякога
неосветен път, да познаят Христос – Пътя, Истината и Живота”.
Подобно пожелание
отправя и към младите хора по целия свят, намиращи се сред „повърхностни и ефимерни
предложения” - „да култивират влечението към ценностите, върховните цели и радикален
избор в служба на другите, по стъпките на Христос”. „Скъпи младежи – завършва Бенедикт
ХVІ - не се страхувайте да следвате Исус и да преминете по взискателните и смели
пътища на милосърдието и благородното служение”.