Папата: религиозните звания са знаци на надежда за света
Новите звания за свещенство
и богопосветен живот са „знаци на надежда за света”, а „със своя апостолски устрем
и свидетелство на вярата, свещениците могат да предадат на новите поколения желанието
да отговорят на призива на Исус да Го следват”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в посланието
си за Световния Молитвен ден за религиозни звания, който Църквата отбелязва на 21
април 2013. Посланието има за тема „Званията, знак на надежда основана върху вярата”
и бе публикувано на 15 декември.
„Когато последователят на Исус приеме поканата
на Бог да се посвети на свещеническото служение или на богопосветения живот, това
е знак за един от най-зрелите плодове в християнската общност, който помага да се
гледа с особено доверие и надежда към бъдещето на Църквата и към нейната евангелизаторска
мисия”, пише Папата. Още повече, допълва, че този 50-ти Световен молитвен ден за
религиозни звания се полага в контекста на Годината на вярата и 50-та годишнина от
откриването на Втория Ватикански събор.
„Свещеническите и религиозни звания
са плод от личната среща с Христос и искрения и доверителен диалог с Него” и предпоставка
за „да се навлезе в Неговата воля”, подчертава Бенедикт ХVІ. Това означава „духовно
израстване във вярата и дълбока връзка с Христос”. Именно тук, посочва Папата, е необходим
„молитвен живот” и „молитва в общността”, които да бъдат водени и озарени от „големите
молитви на Църквата и на светците”.
„Постоянната и задълбочена молитва – пише
Светия Отец - увеличава вярата в християнската общност с обновена надежда, че Бог
никога не изоставя своя народ и че го подкрепя, предизвиквайки специални звания към
свещеничество и богопосветен живот, за да бъдат знаци на надежда за света”.
Папата
припомня и коя е „сигурната основа за надеждата: "Бог никога не ни изоставя и е верен
на обещаното”. „Надеждата – допълва – е очакване на нещо позитивно за бъдещето, но
същевременно да подкрепя нашето настояще, което често е белязано от незадоволеност
и неуспехи”.
„Понякога Божията любов следва неочаквани пътища, но винаги достига
онзи, който се оставя да бъде намерен”. Именно тази любов, обяснява Папата, е „въпросителната
в нашето съществувание и налага отговора на всеки, какво иска да направи със своя
живот и доколко може да го постави на карта за пълната му реализация”.
Накрая,
Бенедикт ХVІ отравя пожеланието „да не липсват ревностни свещеници, които умеят да
придружават младите, помагайки им по трудния и понякога неосветен път, да познаят
Христос – Пътя, Истината и Живота”.
Подобно пожелание отправя и към младите
хора по целия свят, намиращи се сред „повърхностни и ефимерни предложения” - „да култивират
влечението към ценностите, върховните цели и радикален избор в служба на другите,
по стъпките на Христос”. „Скъпи младежи – завършва Бенедикт ХVІ - не се страхувайте
да следвате Исус и да преминете по взискателните и смели пътища на милосърдието и
благородното служение”.