Един различен коледен подарък

"Защо трябва да говорим за бедността?" - Това е въпросът, който радио, телевизионни и интернет журналисти от цяла Европа си поставиха по време на информационната кампания за бедността Why Poverty, която се проведе в края на ноември по инициатива на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU/UER).

Целта бе да се запитаме защо има бедност - стара и нова - и какво може да се направи за подобряване на живота на онези, които страдат, както в богатите страни, така и в развиващите се. "Става въпрос за правилните отношения " – както ми каза един мъдър францискански монах преди много години – за да разберем къде е нашето място в екосистемата на живота и да разберем, че зависим не само от Бог, но също един от друг, а всички от цялото Творение.

През последните двадесет години, нашата идея за "бедност" се ограничаваше в определението дадено от Световната банка, според която бедни са онези, които ”живеят с по-малко от един долар на ден”. Днес, обаче бедността не се ограничава от това колко печели човек. Днес говорим за достъп до образование, здравеопазване и чиста вода; говорим за опазване на околната среда, за борбата с невежеството, за равноправието между мъжете и жените, за участието в политическия живот. 2015 година трябва да отбележи една основна цел: да се намали наполовина броя на бедните по света. За тази цел обаче, трябва да се осигури по-голям достъп на новите комуникационни технологии и интернет. Тази липса е причината много страни да изостават и да бъдат унижавани.

Бяха необходими десетилетия, финансовите институции да разберат, че моделът "отгоре-надолу" или "една и съща мярка за всички" е погрешен, когато става въпрос за международно развитие. От известно време обаче, Католическата църква насърчава социалната доктрина за взаимно подпомагане и защита на човешкото достойнство. Многобройни религиозни мъже и жени по цял свят прилагат именно този подход при управлението на училища, болници, инициативи и програми, които помагат на много хора да помагат сами на себе си - вместо да зависят от благотворителни организации от Запад.

Още през миналия век, Папи и други представители на Църквата разработват принципите на социалната справедливост в техния исторически контекст: през 1889 г. в Англия, кардинал Хенри Манинг посредничи по време на известна пристанищна стачка; енцикликата Rerum Novarum на Папа Лъв XIII е публикувана само две години по-късно. Неотдавна Папският съвет за справедливост и мир публикува документ по повод кампанията за облекчаване на международните дългове наречена "Капка дълг". В последната си енциклика, Caritas Veritate, Бенедикт XVI отправя апел към правителства, банки и корпорации да се справят с причините за бедността в света днес.

Но защо не е по-широко разпространено и известно учението за човешкото достойнство и глобалната солидарност? Как е възможно социалната доктрина на Църквата да се смята за "скрита тайна" или дори да бъде пренебрегвана? Дори ирландската поп звезда Боно, който наскоро бе на посещение във Ватикана, се опита да насърчи кардинал Турксон да се засили видимостта на Църквата в кампанията срещу бедността. Може би има тенденция в Църквата да се работи мълчаливо, оставяйки реториката на политици и поп звезди? Или може би Църквата се притеснява да работи с други, които не винаги "мислят по същия начин?" В действителност има хора, които не смятат, че справедливостта и мирът са неразделна част от католическата вяра.

На много места семинарите и курсовете за обучение, задълбочаващи въпросите за социалната доктрина на Църквата са все още "факултативни".

Съществува и друга трудност, която е строго лична: решението да се вземе присърце посланието на Евангелието. Това означава да променим коренно собствения си живот, нашите взаимоотношения с другите - не само с най-близките приятели и роднини, но и с тези, които живеят от другата страна на света. Това означава да разпределяме по-добре нашето време, енергия и финансови средства. Означава да променим начина на работа, политиката, финансовия свят.

В състояние ли сме да следваме примера на Свети Франциск и да оставим настрана егоизма и лицемерието? Можем ли да даваме не само в икономическия и благотворителния смисъл на думата, а да се отдадем в услуга на другите - точно както Бог направи за нас?

Това е един „различен” подарък за тази Коледа.

Филипа Хитчен, Английска програма на Радио Ватикана