Величието на Гена Димитрова сред шедьоврите на Капитолийските музеи

Капитолийските музеи в Рим, съхраняващи световни шедьоври на изкуството, духът и геният на епохи и цивилизации, бяха идеалния фон за представянето на италианския превод на книгата „Гена”, посветена на голямата оперна певица Гена Димитрова, чийто живот и творчески път са тясно свързани с Италия.

В препълнената зала Пиетро Да Кортона, заедно с български и италиански приятели и ценители на изкуството на Гена Димитрова, присъстваха представители на българското посолство в Рим и културния институт, Федерико Рока, делегат на Римския кмет и бившия вътрешен министър Румен Петков, подпомогнал за издаването на книгата и нейното разпространение в Италия и България.

За стойността на събитието говори министърът на културата Вежди Рашидов, който откри вечерта посветена на голямата българска оперна певица:

„Смятам, че стойността на това събитие е самата Гена, защото тя принадлежи на света, а не само на България и на Италия. Една велика певица, която принадлежи на цялата световна култура. България е давала много имена на света, като започнем от големите ни певци реализирали се в Италия, като Гяуров, Борис Христов, Гена, Кабаиванска и стигнем до Кристо в Америка, Жорж Папазов във Франция, Жул Паскен. България е давала достатъчно и ще продължи да дава на света, защото светът е глобален. От тук нататък понятията граници са размити и харата принадлежат на света. В това отношение ще има движение на култури, а приносът на България никак не е малък с гениалните си хора, с големите си имена. Като малка държава, само със 7 милиона, само 10 имена гениални да изброим това вече е голям процент за тази нация. Аз много се радвам, че Европа все повече се отваря към всичко, което е българско. Както виждаме, днес сме в най-хубавите зали на Капитолийските музеи, което прави чест и на Рим, но и за нас е чест да се представяме в хубави зали, между шедьоври, между прекрасни световни образци, така че все така трябва да продължава и аз мисля, че за това трябва да работим”.

Съдържанието на книгата представи нейния автор - 77 годишният Александър Абаджиев, музиколог, публицист, писател и автор на повече от 100 телевизионни документални филма за музиката:

„От моите 74 книги това е единствената книга, която съм писал съвместно с певеца, композитора или пианиста. Така се получи , че Гена поръча през 1996г. книгата в пет варианта на пет езика, включително българския. Работили сме съвместно, снимките сме подбирали с Гена и съм получил нейното одобрение за петте варианта на книгата. Аз разказвам историята на нейния живот от момента в който я доведох за първото разпяване с маестро Бръмбаров до изпращането и на погребението. Свидетел съм от първото и разпяване до последните разпявания с нейните ученички, тоест първите 12 и последните 12 години са минали през мене. Бяхме изключително близки.

Има ли нещо, което сме пропуснали да видим в онова, което вече е казано за Гена Димитрова, нещо което от дистанцията на времето изпъква повече?
Изпъква това, че тя от първия до последния ден не се промени, остана един безкрайно скромен и открит човек, безкрайно готов да помогне на другите, особено на младите. Изобщо не се промени, защото аз съм откривал и други звезди, които след петата или шестата година се променят и не са онова, което са били. Гена си остана скромен човек до последния момент. Беше невероятна. Отиде с чувство за абсолютно изпълнен дълг. Постигна всичко, което можеше да се постигне: сравниха я с най-големите, поставиха я заедно с тях, направи ролите които искаше. Отиде си със съзнанието, че е направила нещо за България, навсякъде се говореше че тя е българка. Нейният живот е достоен за поука на младите, които обичаше и затова имаше много ученици”.

150 бройки от книгата ще бъдат дарение за всички консерватории, оперни театри и всички музикални училища и по-големи библиотеки в Италия. Една духовна инвестиция в културното наследство на Европа и свидетелство за здравата връзка между белкантото и големите гласове на Елена Николай, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Люба Велич и още много други. Една от следващите му книги ще бъде „Верди, Верона и българите” по повод 200 годишнината от рождението на Верди и 100 годишнината на Арена ди Верона на която са имали изява над 30 български оперни изпълнители.

Присъстващите в залата за малко успяха да видят и се докоснат до човека Гена Димитрова, благодарение на документалния филм-интервю на известния журналист и публицист Тома Томов „Животът – едно излизане на балкона”. Свързва ги повече от двадесет годишно приятелство, придружава я в Милано, Ню Йорк, както и в България. За него познанството с Гена е привилегия:

Откри ли нещо ново в тази пост-мортем среща с Гена Димитрова?
Гена беше в постоянен разговор със смъртта. В течение на годините разбираш, че тя е общувала и се е готвила за този момент. Затова моя филм завършва с фразата „Всичко хубаво си отива заедно с нас”. Сякаш бързаше да живее живота, за да свърши онова нещо за което е дошла на тази земя. Тя беше много религиозен човек. Беше жена, която през ден ходеше в църква и дори често съм я придружавал. Непрекъснато общуваше с нещо, което беше над нея. Беше уникален човек. Щастлив съм, че съм присъствал по време на триумфа, но и на трагедията и накрая, защото дни преди дни да замине за Италия тя ми каза: „Хайде да се обзаложим, че ще се върна в България”. И не се върна, когато и отиваше да се лекува от рак.

Според теб, изкуството ли е приоритетния път за подобряване имиджа на България в света?
Мисля, че единствения начин България да има някакво място в Европа е с възстановяването на българската идея. Тази идея, както са я видели големите българи в онези прекрасни години в началото на миналия век, но вече в една нова форма. Гена Димитрова е представител на тази българска идея. Тоест, ти си гражданин на европейското семейство и присъстваш със своето изкуство, своята култура и своя дух. Иначе няма как да присъстваш. И за мене, Гена е представител на най-високата изява на българския дух. Гена е част от мъката, страданието и триумфа който българския народ е извървял през времето. Тя е от тези личности, които са като фар, който ни прекарва през брода на времето. Не можеш да спориш с оня лодкар, който ни прекарва през оня река към смъртта. Затова филма, който направих, бе да я върна по някакъв начин за известно време, за да бъде видяна от тези, които никога не са я чували. Да я видят за малко и след това пак да си отиде”.

Но каква е стойността на книгата за Гена Димитрова за италианския читател? Отговаря професор Джузепе Дел Агата, известен българист и преподавател по български език и литература в Университета в Пиза. Сред преводите му са и разказите на Алек Попов „Митология на прехода”:

„Самата книга е чудесна. Съпругата ми, нейна връстничка, която познаваше Гена от млади години и живееше близо до консерваторията, казва че наистина книгата е много добре написана. Самият автор е много добър музиколог, писател и публицист от висока класа. Започнах да правя пропаганда сред студентите ми, защото настина е хубава. Книгата може да даде много на италианския читател, защото Гена е прекрасен артист, но същевременно и чудесен човек и ще бъде удоволствие да се запознае с нея. Започнахме се малко преди кончината и в София на един конгрес и тя беше толкова весела, толкова приятна и непосредствена. Гена не е само феномен, а и посредник на една голяма култура. Аз съм от все още малцината хора, които смятат че Гена е още по-добра от Калас”.

За духовната висота на Гена Димитрова припомня и актрисата Анна Мария Гюзелева, съпруга на прочутия български бас Никола Гюзелев и близка на Гена:

„Точно в изкуството и културата завистта и съперничеството са най-силно изразени, а Гена, беше силна и ненадмината не само като глас, като артист и носител на българското в света, а и като човек. Тя беше искрен, честен, открит и истински човек. Същото мога да кажа и за Никола Гюзелев с когото са пели много пъти заедно. Той също е открит, честен, искрен и праволинеен. Такива хора най-много страдат от атаките на завистта и съперничеството, но за щастие и двамата са носители на голямото изкуство на световно ниво. Заедно са пели в Токио, Буенос Айрес Каракас, Неапол, София, много пъти Дон Карлос, Джоконда, Турандот, Княз Игор. Ние бяхме много близки и страдахме за нейната загуба, не само защото бе неочаквана, а защото загубихме такъв човек. Липсва ни човека Гена. Във филма на Тома Томов самата Гена казва, че за силния човек няма милост. Гена не само е велика актриса, но и силен човек, който успява да преодолее всички трудности по пътя на изкуството именно защото има силен дух. Това е сякаш и посланието на Гена към младите и ученици, последователи и фенове. Освен изкуството, тя им предава да бъдат силни и как да преодоляват трудностите. Защото когато човек има голям талант, но и силен дух, както Гена, успява да победи и да осъществи своята мисия в живота. А нейната мисия бе голямото изкуство и следата, която ще остави на младите хора”.

В книгата на Абаджиев са поместени и мисли на Гена Димитрова за живота и изкуството. В една от тях (стр. 167) споделя своето отношение към трансцедентното:

„Дала съм хиляди интервюта и по правило нямам проблеми с отговорите. Не мога да дам отговор на въпроса „Какво са хората, откъде идваме и къде отиваме? Вероятно този въпрос е част от религиозната сфера, която искам да задълбоча. Ако някои види партитурите ми, ще забележи, че във всичките присъства молитва или някакъв друг начин за връзка с Бог. Съвсем естествено, като актриса която интерпретира ролята, да си задавам въпроса защо през вековете хората са вярвали и продължават да вярват. За да се навлезе в същността на една религия, трябва да бъде изучена основно. Не е достатъчна само емоцията, въпреки че без нея нищо не е възможно, и именно затова тези хора вярват че съществува нещо над тях, един Бог”.

Димитър Ганчев