Бенедикт ХVІ: насилието е плод на релативизма, който се поражда от забравата за Бог
"С предано служение
към истината на вярата”, богословите могат „да допринесат за евангелизаторския устрем
на Църквата”. Това подчерта в словото си Бенедикт ХVІ към членовете на Международната
богословска комисия, които прие тази сутрин по повод пленарната сесия, която се проведе
във Ватикана. Папата се спря по-специално на смисъла на вярата (sensum fidei), който
не може да бъде в противоречие с поучителната власт на Църквата. Папата подчерта също,
че не може никога да се оправдае насилието в името на Бог. Поздравителни думи към
Папата отправи монс. Герхард Людвиг Мюлер, префект на Конграгацията за доктрината
на вярата и председател на Богословската комисия.
Бенедикт ХVІ разви словото
си към членовете на комисията, спирайки се на въпроса „какъв е генетичният код на
католическото богословие?”. Преди всичко, посочи Папата, „богословието не трябва да
бъде разглеждано като религиозна наука”, защото то е „неразривно конфесионално и рационално”.
Затова, Бенедикт ХVІ постави акцент върху вниманието, което богословите трябва да
отдават на „смисъла на вярата”. Този дар, посочи той, „е като свръхестествен инстинкт
у вярващия, който притежава едно жизнено сходство със самия обект на вярата”. Той
е критерият „за разграничаването дали една истина принадлежи или не на живото наследство
на апостолската традиция”. Въпреки това, подчерта Папата, „много е важно да се уточнят
критериите, позволяващи да се разграничи истинския „смисъл на вярата” от неговите
фалшификации”:
„Смисълът на вярата не е своеобразно църковно обществено
мнение и е немислимо да се използва за опровергаване на църковното учение.
Тойне може да се развие у вярващия, ако не се участва изцяло в живота
на Църквата, а това предполага отговорното приемане на нейното учение”.
Смисълът
на вярата у вярващите, прибави Папата, „води до смелото противопоставяне срещу предубеждението,
според което религиите и по-специално монотеистичните религии, са по своята същност
носителки на насилие”. Това твърдение е породено от факта, че „те настояват за съществуването
на една универсална истина”. Мнозина смятат, продължи Папата, „че политеизмът на ценностите
е гаранция за толерантност, граждански мир и отговаря на духа на едно плуралистично
демократично общество”. Това е погрешно, защото „Господ отхвърля радикално всяка форма
на омраза и насилие като на тяхно място поставя любовта”.
„Ако в
историята е имало или продължават да съществуват форми на насилие в името на Бог,
то те не трябва да бъдат преписвани на монотеизма, а на исторически причини породени
предимно от човешките грешки”.
Забравата за Бог, посочи Папата,
е причината за потопяването на човешките общества в една форма на релативизъм, която
несъмнено поражда насилие:
„Когато се отрича възможността за всички
да се позовават на една обективна истина, диалогът става невъзможен, а насилието,
явно или скрито, се превръща в правило в човешките отношения. Без отвореността
към трансцедентното, позволяващо да се намерят отговорите на въпросите за смисъла
на живота и за това как да се живее морално, човек е неспособен да действа според
справедливостта и да полага усилия за мира”.
„Прекъсването на връзката
на човек с Бог”, констатира Папата, „води до дълбока неуравновесеност в междучовешките
отношения. Ето защо, помирението с Бог, дарено ни от Христос, „нашият мир”, е „основният
извор за единството и братските отношения”. Бенедикт ХVІ завърши словото си отправяйки
молитва към Непорочна Дева Мария „пример за вслушване и съзерцаване на Словото Божие”
да „изпроси за богословите благодатта да служат винаги с радост за познанието на вярата
в полза на цялата Църква”.