Бенедикт ХVІ: Адвентът ни припомня да бъдем носители на Божията любов по света

Предколедното време е период в който, въпреки трудностите, се подновява сигурността, че „Бог е присъстващ в света, за да изпълни своят промисъл на любов” в който „съществуваме в Божиите мисли още преди сътворението на света, за да бъдем негови чеда в Исус Христос”. Промисъл, който се разкрива напълно в Христос и който променя изцяло нашия живот. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа на генералната аудиенция, посветена на Предколедното време:

„Бог иска от нас да се превърнем в знак на Неговото действие в света. Посредством нашата вяра, нашата надежда и милосърдна любов. Той винаги и отново иска да влезе в света и желае отново Неговата светлина да заблести в нощта на нашия живот”.

Бенедикт ХVІ се спря на „Божият промисъл на благоволение, милосърдие и любов за човека”. Мъжът и жената, посочи Папата, не са плод на случайността, а отговарят „на промисъла на благоволение на вечния разум на Бог”. Заради това, в Предколедното време, можем да видим, че този промисъл „не е вече скирт, а се разкрива в Личността и делото на Христос”:

„Този промисъл на благоваление, не остава в мълчанието на Бог, във висините на Неговите небеса, а ни го разкри, влизайки в контакт с човек на когото не откри само нещо, а самия Себе си”.

Бог, прибави Папата, припомняйки учението на Втория ватикански събор, „не предаде” само една „съвкупност от истини”, а се въплъти, стана „един от нас”. Бог, продължи Бенедикт ХVІ, „разкрива своя велик промисъл на любов, влизайки в контакт с човека, приближавайки се до него, ставайки човек”:

„Само със своята интелигентност и способности, човек не би могъл да достигне до това озаряващо откровение на Божията любов; Бог е този който отвори своите Небеса и се унизи, за да отведе човека в бездната на Своята любов”.

Общението в Христос, „предложено от Бог на всички хора”, прибави Бенедикт ХVІ, „не се застъпва с нашата човешка природа, а е изпълнението на най-дълбоките въжделения, на онова желание за безкрайното и пълнота, което обитава в човека”. В тази перспектива, запита риторично Папата, „какво е вярата?”. Тя, посочи той, е отговора на човек към Бог. Ето защо, послушанието не е „принуждение”, а „поверяване на безкрайната Божия доброта”:

„Всичко това води до една основна промяна в отношението ни към реалността; всичко придобива една нова светлина; заради това, става въпрос за едно истинско „обръщане”. Вярата е „промяна на манталитета”, защото Бог, който се откри в Христос и ни показа своя промисъл на любов, ни сграбчва, привлича ни към Себе си, става смисъла, който крепи живота, скалата върху която може да се намери стабилност”.

При поздравите на различни езици, Бенедикт ХVІ се обърна към представителите на италианската Федерация на хлебопроизводителите, изразявайки своята благодарност за получения дар от коледни козунаци, предназначен за милосърдните дела на Папата. Светият Отец се обърна и към доброволците от детския диспансер „Света Марта” във Ватикана, които призова да бъдат „винаги благородни свидетели на Господа”.

svt/ rv