Бенедикт ХVІ: достъпа до труда е приоритет дори във време на икономическа рецесия

Днес работника е виждан често като „по-малкото благо”, обикновен ресурс от един продуктивен механизъм, който го превъзхожда и заплашва семейството. Ето защо е необходимо да му бъдат възвърнати правата и достойнството. Това е един от акцентите в словото на Бенедикт ХVІ към участниците в пленарната асамблея на Папския съвет „Справедливост и Мир”, която се провежда от 3 до 5 декември във Ватикана на тема „Политическа власт и универсална юрисдикция”.

„Социалната доктрина е съществена част от евангелизаторската мисия на Църквата”, посочи в словото си Папата, припомняйки учението в Енцикликата на Йоан Павел ІІ “Centesimus annus”. В нея припомни Бенедикт ХVІ се подчертава, че приемането на Христос и Евангелието означава, „да се превърнем в носители на едно виждане за човека, за неговото достойнство, свобода и отношения с другите, което е белязано от трансцедентността, както в хоризонтален така и вертикален смисъл”. „Правата и задълженията – продължи Папата – зависят преди всичко от естествения морален закон, вписан от Бог в съвестта на всеки един човек, и оттук от истината за човека и обществото”.

Светият Отец Папата припомни направените прогреси в закрилата на правата и подчерта факта, че „съвременната култура е белязана от един утилитаристичен индивидуализъм и от един технократичен икономизъм, имащ тенденцията да обезценява човека”:

„Въпреки, че е потопен в една безкрайна мрежа от връзки и комуникации, парадоксално днес човек се явява често изолиран, защото е безразличен в отношение на конструктивната връзка на неговото същество, която е корена на всички останали връзки, а именно връзката с Бог. Днешният човек е видян преди всичко от биологическа гледна точка или като „човешки капитал”, „ресурс”, част от един продуктивен и финансов механизъм, който го превъзхожда”.

Механизъм, който ако една страна продължава да „акламира достойнството на човека”, от друга е вдъхновен от нови идеологии:

„Като хедонистичната и егоистична идеология на сексуалните и репродуктивни права или тази на необуздания финансов капитализъм, който стои над политиката и дестабилизира реалната икономика. Тези идеологии допринасят за виждането на работника и неговия труд, като „по-малки” блага и заплашват естествените основи на обществото, по-специално семейството”.

„За християнството – прибави Папата – труда е основното благо за човек”, за неговата социализация, за формирането на семейството и приноса за общото благо и мира:

„Ето защо, достъпа до труда за всички е винаги приоритетна цел, дори и в периодите на икономически рецесии”. (срв. Caristas in veritate, 32)

Бенедикт ХVІ насочи вниманието на присъстващите към „новата евангелизация в социалната сфера”. От нея се поражда един нов хуманизъм, който помага за „премахването на съвременните идоли”, поставяйки на мястото на индивидуализма и консумизма „културата на братските отношения, безвъзмездността, солидарната любов”. Усилията за изграждането на този нов хуманизъм, със съответната власт, произхождат именно от тази любов, и по-специално от любовта към общото благо на човешкото семейство, посочи Бенедикт ХVІ цитирайки енцикликата Pacem in terris на Йоан ХХІІ:

„Църквата няма задължението да подсказва, от юридическа и политическа гледна точка, конкретните очертания на международното устройство, а предоставя на имащите отговорността, онези принципи на размисъл, критерии на съждение и практически насоки, които могат да гарантират антропологическата и етическа схема за общото благо”. (срв. Caristas in veritate, 67)

Ето защо, завърши Папата, не трябва да се забравя, че „властта не е суперсила, концентрирана в ръцете на малцина, за да господства над всички народи, експлоатирайки най-слабите”:

"Всяка една власт трябва да бъде разбрана преди всичко като морална сила, право да влияе според разума (Pacem in terris, 27), т.е като споделена власт, ограничена по компетентност и от правото”.

svt/ rv