Бенедикт ХVІ призова студентите от римските университети да свидетелстват Бог, който винаги е близо до човек

„Литургията, когато е живяна в нейният истински дух, е винаги основната школа”, която ще ви помогне да се превърнете „в живите камъни на Църквата и сътрудници в новата евангелизация”. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в проповедта си по време на Вечерната молитва в навечерието на първа Предколедна неделя, която както по традиция, всяка година предстоятелства за студентите от римските университети за началото на Литургичната година. На срещата присъстваха студентите от всички държавни, частни и папски университети в италианската столица придружени от техните ректори, преподаватели и капелани. На вечернята присъстваха и кардинала префект на Конгрегацията за Католическо възпитание, Дзенон Крохолевски, кардинала викарий на Рим, Агостино Валини, италианския мистър на образованието, Франческо Профумо и представители на академичните среди.

В размишлението си Папата посочи на студентите истинския дух и вяра с които трябва да бъде живяна Литургичната година:

"Като отслужвате и живеете с цялата Църква това поклонничество на вярата, ще изпитате, че Исус Христос е единствения Господ на вселената и историята, без когото всяка човешка инициатива губи своя смисъл”.

„В Евхаристията живият Бог стана толкова близък и превърна в храна, която ни подкрепя през това поклонничество”. Въпреки това, припомни Папата, „живеем в контекст в който често срещаме безразличие към Бог”:

„Но дълбоко във всички, които живеят отдалечени от Бог – дори и сред вашите връстници – се таи една вътрешна носталгия за безкрайното и трансцедентното. Ето защо вие имате задължението да свидетелствате в университетските аули Бог, който е близо до човека, който се открива в търсенето на истината и вдъхновява всяка интелектуална дейност”.

Бог е близо до човека. „Божиите очи са отправени към нас – отбеляза Папата – защото Господ е предан на своята любов”. Тази е увереността, която може да отведе човечеството към мира и просперитета в този деликатен и сложен исторически момент”. Бог на Авраам, Исак и Яков „никога не изостави своя народ”. Той винаги е бил един „близък Бог”, а неговата „предана любов към човечеството”, поясни Папата, „е безмерна”:

„Бог не се затвори в Небесата, а се наведе над човешките превратности: една голяма тайна, която надвишава всяко очакване”.

Бог влезе във времето на човека по най-неочаквания начин:

„Стана дете, преминавайки етапите от човешкия живот, за да може цялото наше съществувание, дух, душа и тяло – както посочва Свети Павел - да се запази без порок и да бъде издигнато до висините Божии”.

Накрая Папата призова цялата академична общност да размишлява над вярата. „Вярата – посочи Бенедикт ХVІ – е вратата, която Бог отваря в нашия живот, за да ни отведе към срещата с Христос”:

„Християнската вяра не е приемането на един общ или неопределен бог, а е приемането на живия Бог, който в Исус Христос, Словото станало плът, влезе в нашата история и се откри като Изкупител на човека. Да вярваш означава да повериш собствения си живот на Онзи, който единствено може да му даде пълнота и да го отвори към една вечна надежда”.

svt/ rv