Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: да свидетелстваме, че Бог е близо до всеки човек

Как да говорим за Бог в нашето време? Как да предаваме Евангелието на нашите съвременници „често разсеяни от блясъка на обществото”? С тези два въпроса към осемте хиляди вярващи присъстващи на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ”, Светият Отец Папата започна своята катехистична беседа, която посвети на начина, по който да говорим на хората за Бог. Когато говорим за Бог на хората, посочи Папата, това означава да „възвестяваме същественото”, а именно, че „Бог не е една абстрактна философия, а любов която се доближи до човек чрез Исус. Бог не е конкурент на човек, а по-скоро гарант за неговото величие. Той е онзи, който е близо до човека, обича го и го спасява”:

„Бог не е далечна хипотеза за произхода на света, не е отдалечен от нас чрез математически разум. Бог се интересува от нас, обича ни, влезе лично в реалността на нашата история, саморазкри ни се чрез своето въплъщение”.

За пример как да говорим за Бог, Папата посочи начина по който говори Исус по време на своята мисия на земята. „От Евангелията – отбеляза Бенедикт ХVІ – ние виждаме, че Исус се интересува от човешките ситуации с които се сблъсква, потапя се изцяло в действителността на мъжете и жените от неговото време”. От тяхна страна, „учениците, които живеят с Исус, народът който Го среща, е свидетел на неговата реакция към отделните проблеми, виждат как говори и как се отнася”:

„Този стил е съществена насока за нас християните: нашият живот във вярата и милосърдната любов се превръща в начин да говорим за Бог в нашето съвремие, защото показва, че чрез живота живян в Христос, достоверността и реализма на онова, за което говорим не е само думи, а истинска реалност”.

Светият Отец Папата посочи за пример и апостола на езичниците, свети Павел:

„Когато говори за Бог, Павел не излага една философия развита от него, не говори за намерени или измислени идеи, а говори за една реалност в неговия живот, за Бог, който влезе в живота му, за един истински и жив Бог. Освен това, Павел не цели да си създаде една група от почитатели, не желае да влезе в историята като ръководител на една школа на големи познания. Той не търси себе си, а възвестява Христос”.

Тези примери, посочи Папата, ни показват, че „да се говори за Бог означава преди всичко, че сме наясно какво трябва да представим на мъжете и жените от нашето време”:

„Ето защо, когато се говори за Бог се изисква фамилярност с Исус и неговото Евангелие, предполага нашето лично и реално познаване на Бог и силна любов към неговия спасителен промисъл, без да се поддаваме на изкушението на славата, а следвайки метода показан ни от Бог: на смирението във въплъщението. Бог стана един от нас чрез Неговото въплъщение в скромния дом в Назарет и във Витлеемската пещера. Това е методът на смирението от притчата за синапеното зърно”.

Привилегироването място, където да се говори за Бог е семейството, което е „първото училище за предаването на вярата на бъдещите поколения”:

„Важна при това задължение на родителите е преди всичко бдителността, което означава те да се възползват от благоприятните поводи за въвеждането на темата за вярата и изграждането на критичната разсъдливост към многобройните привички, на които са подложени децата. Това внимание на родителите е също чувствителност за долавянето на възможните въпроси свързани с вярата, присъстващи в детската душа, които понякога са видими, а понякога са скрити. Важна е също радостта: предаването на вярата трябва винаги да бъде придружено от радостта”.

При поздравите на различни езици, Папата се обърна към членовете на Сметната Палата, по повод 150 годишнина от нейното основаване, пожелавайки на институцията „да служи плодотворно за общото благо”. На младежите, болните и младоженците присъстващи на аудиенцията Бенедикт ХVІ припомни, че предстоящото Предколедно време е „специален период за преоткриването на вярата в Исус”, за „преодоляване на страданието чрез погледа отправен към Детенцето Исус” и за укрепването на „чувството за Божието присъствие” в новите семейства.

svt/ rv