Why Poverty? Бенедикт ХVІ: Силата на братството срещу бедността в света

Трябва да придобием “смелостта на братството”, да променим стила на живот и моделите за развитие: това е „рецептата” на Папа Бенедикт ХVІ за премахването на мизерията и бедността по света. В своя понтификат Папа Ратцингер многократно засяга темата за бедността с размишления и конкретни предложения. Това е и основния принос на Радио Ватикана в инициативата на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU / UER), която организира на 29 ноември специален ден с предавания, посветени на темата за бедността, които ще бъдат излъчени по Евровизия.

Според Бенедикт ХVІ днес е нужна „мирна революция”, но не идеологическа, а духовна, която да промени света и победи бедността, „в епоха в която враждебността и алчността са се превърнали в супер сила”. В тази посока той приканва християните да бъдат в първите редици в борбата за справедливост:

„Християните имат дълга да разобличават злините, да свидетелстват и поддържат живи ценностите върху които се основава човешкото достойнство, както и да насърчават ония форми на солидарност, които подпомагат общото благо, за да може човечеството винаги да бъде едно Божие семейство” (Слово към Фондацията Centesimus Annus, 15 октомври 2011).

На подсъдимата скамейка Папата поставя „глобалния егоизъм, който мисли само за печалбата”. Преди всичко финансовата дейност, която „ощети реалната икономика” със своите спекулации, чиито последствия са увеличаване цената на прехраната. Към това се прибавя и ролята на ръководителите на предприятия, които „отговарят само на указанията на акционерите, обръщайки гръб на интересите на работещите. Освен това, съществува и заделяне от ресурсите на бедните страни в полза на „правото на излишък” в богатите страни. В контекста на настоящата икономическа криза Папата призовава за промяна на стила на живот:

„Готови ли сме да направим дълбока ревизия на доминиращия модел за развитие и го коригираме в далновидна посока? Това го изискват не само настоящите финансови трудности, но екологическото състояние на планетата и особено културната и морална криза, чиито симптоми от дълго време се виждат във всяка част на света”. (Проповед, 1 януари 2009)

Статистиките показват, че в света има достатъчно храна за всички, но същевременно продължават да умират хора от глад, припомня Папата. Оттук и неговото конкретно предложение: стратегическо рестартиране на земеделието, но „не с чувство на носталгия, а като наложителен ресурс за бъдещето”:

„Нужно е съвместно насочване към равновесие между земеделие, индустрия и обслужване, за да може развитието наистина да бъде устойчиво и никой да не бъде лишен от хляб и работа, а въздухът и водата, както и другите най-необходими блага, да бъдат съхранявани като всеобщи блага”. (Ангел Господен, 14 ноември 2010)

Земеделската работа възпитава в умереност, скромност и „мъдра и отговорна консумация”, изтъква Бенедикт ХVІ. Заедно с това, допълва, тя учи „да приемем другия, да проявим солидарност и споделяне трудностите в работния процес”. Към това се насочват вече и младите:

„Много дипломирани млади хора се насочват към земеделието, не само като отговор на лична или семейна необходимост, а като знак на времето и като проява на конкретна чувствителност към общото благо”. (Ангел Господен, 14 ноември 2010)

Папата посочва, че основната причина за слабото развитие е преди всичко „липсата на братство между хората”. „Глобализацията ни прави цивилизовани, но не създава братски отношения”. Към това той прибавя и егоизма, който се превръща в „международен, поради въпроса за дълговете на бедните страни”. Затова настоява за намаляване или за цялостното им премахване, но „без определени условия или структурни промени, които ощетяват по-уязвимите народи”.

Многобройни са апелите на Бенедикт ХVІ в помощ на Юга: за „по-голям и безрезервен достъп до пазарите”; за „използване на техническите и научните знания, притежание на богатите страни, които ги защитават посредством строгата употреба на интелектуална собственост, особено в здравната област”. Апели отправя и към индустриализираните страни за намаляване на въоръжаването, трафика на ценни първични материали от Юга, както и за инвестиции в изследванията срещу болестите, застрашаващи бедните страни. Но най-голямото безпокойство на Папата преминава държави и институции: „всеки човек или семейство трябва да направи нещо”, за да може да „види със сърцето си нуждите на другия”:

„Човечеството не се нуждае само от благодетели, а и от смирени хора, които като Исус могат да споделят нуждите на братята. Човечеството има нужда от знаци на надежда. Нашият източник на надежда е в Господ”. (Слово към Каритас Италия, 24 ноември 2011)

За Бенедикт ХVІ Божията любов може да промени света и събуди надеждата. Затова усилията на християните към бедните започват от справедливостта, за да стигнат до милосърдието:

„Милосърдната дейност преминава отвъд филантропията. Самия Бог ни подтиква да облекчим страданието и бедността на другия. Чрез нас Той навлиза в света на страданието. Колкото повече съзнаваме това и имаме ясна представа, че е дар, толкова по-резултатно нашата любов ще промени света и ще събуди надеждата. Тази надежда преминава отвъд този свят и смъртта, затова е истинската надежда за човека”. (Слово към Кор Унум, 23 януари 2006)

dg/ rv