От Атина до Лисабон, от Италия до Испания, стотици хиляди европейски граждани излязоха
на площадите, за да протестират срещу политиките на ограничения, обезпокоени за своето
бъдеще и за своите деца. Очевидно, кризата не е само икономическа. Засяга модела на
обществото и етиката в междуличностните и колективни отношения. Предизвиква дебати
между управляващи и работници, политици и гражданското общество, църкви и религиозни
общности. Кризата налага на всички еднаква мярка и отговорност, което може да се изрази
в три ключови думи: умереност, справедливост, милосърдие.
Все по-ясно се вижда,
че индивидуалното и колективно поведение обуславя политическите, икономическите и
административни решения. Затова средствата за масова комуникация се използват, за
да ориентират тези поведения. Умереността изисква респект към човешкото достойнство,
както и към материалните ресурси и тяхното коректно разпределение за благото на всички,
а не само за отделна група.
Цифрите са красноречиво говорят. Според статистиките,
80 милиона души в Европа живеят в бедност или повече от 16% от цялото население на
ЕС. По-голямата част от тях са жени и 20 милиона деца. С най-висок индекс за „бедност
и социално изключване” са България (41,6%), Румъния (41,4%), Латвия (38,1%), Литва
(33,4%), Унгария и Ирландия (29,9%), Гърция (27,7%), Испания (25,5%) и Италия (24,5%).
Нужно
е място за справедливостта, която „подтиква да се даде на другия полагащото му се
полага в съотношение с неговото съществувание и труд”, както казва Бенедикт ХVІ за
цялостното човешко развитие в енцикликата Любов в Истината” (Caritas in Veritate).
Средният
индекс за младежката безработица в ЕС се равнява на 21,4%, но надхвърля 25% в единадесет
страни, като засяга предимно емигранти и ниско квалифицираните. Но това е показател,
че проблема не е само икономически, защото лишава тези хора от място в обществото,
унижава потенциалния им принос за развитието на страните в които се намират, отнема
им възможността да бъдат творци на собственото им бъдеще и на техните семейства. Не
може да се отрече, че този проблем пряко е свързан с намаляването на ресурсите за
образование и формация.
Тази обстановка, както посочиха италианските епископи,
крие опасността да предизвика „гнева на почтените, към който се прибавя и вопъла на
изключените, както и на онези, които се чувстват отхвърлени от обществото, а техния
глас не се чува”.
Правилно ЕС нарече своята платформа срещу бедността и социалното
изключване "европейска рамка за социално и териториално сцепление". Но тъй като става
въпрос за мъже и жени, в този план може да бъде признато място и за милосърдието,
като основен елемент в човешките отношения, но и с обществен характер, за да мотивира
надеждите и бъде стимул за всички. Както казва Бенедикт ХVІ, градът за човека не
е организиран в отношенията права и задължения, а най-вече и преди тях от безвъзмездие,
милосърдие и общение. Развитието на народите зависи, преди всичко, от това да признаят,
че са едно семейство, което си сътрудничи в духа на истинско общение и е съставено
от субекти, които не живеят само един до друг.