2012-11-26 10:34:50

Криза и милосърдие


От Атина до Лисабон, от Италия до Испания, стотици хиляди европейски граждани излязоха на площадите, за да протестират срещу политиките на ограничения, обезпокоени за своето бъдеще и за своите деца. Очевидно, кризата не е само икономическа. Засяга модела на обществото и етиката в междуличностните и колективни отношения. Предизвиква дебати между управляващи и работници, политици и гражданското общество, църкви и религиозни общности. Кризата налага на всички еднаква мярка и отговорност, което може да се изрази в три ключови думи: умереност, справедливост, милосърдие.

Все по-ясно се вижда, че индивидуалното и колективно поведение обуславя политическите, икономическите и административни решения. Затова средствата за масова комуникация се използват, за да ориентират тези поведения. Умереността изисква респект към човешкото достойнство, както и към материалните ресурси и тяхното коректно разпределение за благото на всички, а не само за отделна група.

Цифрите са красноречиво говорят. Според статистиките, 80 милиона души в Европа живеят в бедност или повече от 16% от цялото население на ЕС. По-голямата част от тях са жени и 20 милиона деца. С най-висок индекс за „бедност и социално изключване” са България (41,6%), Румъния (41,4%), Латвия (38,1%), Литва (33,4%), Унгария и Ирландия (29,9%), Гърция (27,7%), Испания (25,5%) и Италия (24,5%).

Нужно е място за справедливостта, която „подтиква да се даде на другия полагащото му се полага в съотношение с неговото съществувание и труд”, както казва Бенедикт ХVІ за цялостното човешко развитие в енцикликата Любов в Истината” (Caritas in Veritate).

Средният индекс за младежката безработица в ЕС се равнява на 21,4%, но надхвърля 25% в единадесет страни, като засяга предимно емигранти и ниско квалифицираните. Но това е показател, че проблема не е само икономически, защото лишава тези хора от място в обществото, унижава потенциалния им принос за развитието на страните в които се намират, отнема им възможността да бъдат творци на собственото им бъдеще и на техните семейства. Не може да се отрече, че този проблем пряко е свързан с намаляването на ресурсите за образование и формация.

Тази обстановка, както посочиха италианските епископи, крие опасността да предизвика „гнева на почтените, към който се прибавя и вопъла на изключените, както и на онези, които се чувстват отхвърлени от обществото, а техния глас не се чува”.

Правилно ЕС нарече своята платформа срещу бедността и социалното изключване "европейска рамка за социално и териториално сцепление". Но тъй като става въпрос за мъже и жени, в този план може да бъде признато място и за милосърдието, като основен елемент в човешките отношения, но и с обществен характер, за да мотивира надеждите и бъде стимул за всички. Както казва Бенедикт ХVІ, градът за човека не е организиран в отношенията права и задължения, а най-вече и преди тях от безвъзмездие, милосърдие и общение. Развитието на народите зависи, преди всичко, от това да признаят, че са едно семейство, което си сътрудничи в духа на истинско общение и е съставено от субекти, които не живеят само един до друг.

Пиетро Коко, журналист от Радио Ватикана








All the contents on this site are copyrighted ©.