От Атина до Лисабон,
от Италия до Испания, стотици хиляди европейски граждани излязоха на площадите, за
да протестират срещу политиките на ограничения, обезпокоени за своето бъдеще и за
своите деца. Очевидно, кризата не е само икономическа. Засяга модела на обществото
и етиката в междуличностните и колективни отношения. Предизвиква дебати между управляващи
и работници, политици и гражданското общество, църкви и религиозни общности. Кризата
налага на всички еднаква мярка и отговорност, което може да се изрази в три ключови
думи: умереност, справедливост, милосърдие.
Все по-ясно се вижда, че индивидуалното
и колективно поведение обуславя политическите, икономическите и административни решения.
Затова средствата за масова комуникация се използват, за да ориентират тези поведения.
Умереността изисква респект към човешкото достойнство, както и към материалните ресурси
и тяхното коректно разпределение за благото на всички, а не само за отделна група.
Цифрите
са красноречиви. Според статистиките, 80 милиона души в Европа живеят в бедност или
повече от 16% от цялото население на ЕС. По-голямата част от тях са жени и 20 милиона
деца. С най-висок индекс за „бедност и социално изключване” са България (41,6%), Румъния
(41,4%), Латвия (38,1%), Литва (33,4%), Унгария и Ирландия (29,9%), Гърция (27,7%),
Испания (25,5%) и Италия (24,5%).
Нужно е място за справедливостта, която „подтиква
да се даде на другия полагащото му се в съотношение с неговото съществувание и труд”,
както казва Бенедикт ХVІ за цялостното човешко развитие в енцикликата Любов в Истината”
(Caritas in Veritate).
Средният индекс за младежката безработица в ЕС се равнява
на 21,4%, но надхвърля 25% в единадесет страни, като засяга предимно емигранти и ниско
квалифицираните. Но това е показател, че проблема не е само икономически, защото лишава
тези хора от място в обществото, унижава потенциалния им принос за развитието на страните
в които се намират, отнема им възможността да бъдат творци на собственото им бъдеще
и на техните семейства. Не може да се отрече, че този проблем пряко е свързан с намаляването
на ресурсите за образование и формация.
Тази обстановка, както посочиха италианските
епископи, крие опасността да предизвика „гнева на почтените, към който се прибавя
и вопъла на изключените, както и на онези, които се чувстват отхвърлени от обществото,
а техния глас не се чува”.
Правилно ЕС нарече своята платформа срещу бедността
и социалното изключване "европейска рамка за социално и териториално сцепление". Но
тъй като става въпрос за мъже и жени, в този план може да бъде признато място и за
милосърдието, като основен елемент в човешките отношения, но и с обществен характер,
за да мотивира надеждите и бъде стимул за всички. Както казва Бенедикт ХVІ, градът
за човека не е организиран в отношенията права и задължения, а най-вече и преди тях
от безвъзмездие, милосърдие и общение. Развитието на народите зависи, преди всичко,
от това да признаят, че са едно семейство, което си сътрудничи в духа на истинско
общение и е съставено от субекти, които не живеят само един до друг.