Еквадор: Салезианката Мария Тронкати е новата блажена на Католическата църква

"Голяма в малките неща, върховна в скромността, дълбока в убежденията, героична в самоотдаването: с тези щрихи кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за делата на светците, представя италианската монахиня Мария Тронкати, която е новата Блажена на Католическата църква. Кардинал Амато предстоятелства церемонията по беатификацията й в Еквадор на 24 ноември от името на Светия Отец Папата.

Блажената Мария Тронкати се ражда на 16 февруари 1883 в Кортено, край Бреша, Италия. През 1905 постъпва сред Дъщерите на Дева Мария Помощница, а през 1922 е изпратена като мисионерка в Еквадор. В тези гори тя прекарва почти целия си живот, с прекъсване от четири години между 1934 и 1938, когато е била в Гуайакил. Умира при самолетна катастрофа на 25 август 1969, на 86 годишна възраст. Нейният дух на святост, присъстващ още през живота й, се разпространява още повече след нейната смърт, свързана с голяма сила на знаци, благодати и чудеса. "Блаженството на Майка Тронкати е още една страница от светлата книга на латиноамериканската святост", казва кардинал Амато описвайки добродетелите на новата блажена:

*********
"Сестра Мария бе една изключителна жена. Една от свидетелите казва за нея: „Бих могла да кажа, че ако всички монахини практикуваха добродетелите, сестра Мария обаче имаше нещо повече от тях. В своя ентусиазъм на святост сестра Мария Тронкати притежаваше една огромна вяра. Молеше се и правеше да се моли много. Всяка сутрин от 4 до 5 часа заставаше пред Пресветото Тайнство. Всяка събота взимаше участие в „Броеницата на изгрева”. Центърът на нейната набожност бе Евхаристичният Исус и неговото Пресвето Сърце. Изпитваше синовна обич към Дева Мария Помощница и към основателите на ордена, свети Иван Боско и света Мария Мацарело. Каквато е салезианската традиция, имаше специална почит към Светия Отец Папата, респект и почит към епископите и свещениците".

Каква е мярката на нейното милосърдие?
Майка Тронкати изпитваше едно майчино отношение към всички. На болните, както и на децата, за които се грижеше, не пропускаше да отдава своето внимание. Посещаваше и болните стоящите далеч, прекосявайки горите и реките. За нея се говореше, че е като един ангел. Изпитваше специално внимание към вдовиците и децата сираци или нежеланите деца, които често пъти биваха изоставяни в горите. Приемаше ги и ги спасяваше от сигурна смърт. Изпитваше специално внимание към всички Шуар, наричани от нея мис жибаритос. Чрез възхитителната апостолска дейност на блажената и на нейните съсестри, салезианската мисия представи в Еквадор и в целия свят една серия от чудесни реализации, а на Църквата един народ изпълнен с християнска вяра.

Какво най-много изпъква в нейния неуморим апостолски живот?
В нея изпъкваше една характеристика свойствена за салезианите и за дъщерите на Дева Мария Помощница: трудът. Дон Боско обичаше да казва: „Чеда, не ви препоръчвам покаяние и дисциплина, а труд, труд, труд”. Сестра Мария е работила по 16-17 часа на ден. Една свидетелка, г-жа Лаура Алварадо разказва, че вместо медицинските сестри да се грижат през нощта за болните, това е правела сестра Мария.

Какво е нейното послание за нас?
Като богупосветена, сестра Мария ни припомня, че и днес Господ зове младежите да отдават своя живот на нуждаещите се, да даряват неговото неделимо сърце и неговото царство на любов и на мир. Като салезианка, нашата блажена припомня на своите съсестри да живеят пълноценно своята харизма за възпитанието на младежите, да не жалят сили за своите духовни и физически сили, като са готови да оставят родината си и да отидат там, където има нужда от тяхната апостолска дейност. Като мисионерка, сестра Мария припомня голямото задължение на всички кръстени да бъдат смели евангелизатори и вестители на Христос в света.

jp/rv