Папата на генералната аудиенция: науката е съюзник на вярата

Без Бог, човекът се изгубва, затова да се вярва е разумно. Това подчерта Папата на днешната генерална аудиенция, която проведе в препълнената аула Павел VІ във Ватикана. На нея богослова Ратцингер продължи катехистичния цикъл за Годината на вярата, засягайки една от любимите му теми за вярата и разума, като отговори на вечния въпрос за връзката между тях. Вярата води към познанието на Бог, което не е само „интелектуален факт”, защото е свързан с Божията любов, посочи Бенедикт ХVІ. Затова вярващия не върви „срещу” разума, а известната формула „вярвам, защото е абсурдно”, не може да се отнася за Църквата и „не интерпретира католическата вяра”:

„Бог е тайна, но въпреки това не е абсурд – каза Папата. Тайната не е ирационална, а изпълнена с дълбок смисъл и истина. Ако разума не може да види тайната, това не е защото тя не е осветена, а защото е прекомерно осветена. Така както човешките очи насочени към слънцето виждат само мрак; кой би казал, че слънцето е източник на светлина?”.

Бог, който „озарява” вярата със своята благодат разтваря нови и „безкрайни” хоризонти за изследване, продължи Светия Отец. Затова, „вярата е стимул за непрестанно търсене”:

„Невярно е предубеждението на някои модерни мислители, според които човешкия разум бива блокиран от догмите на вярата. Вярно е противоположното, както показват големите учители на католическата традиция: пред Божественото откровение, разума и вярата не са чужди един на друг или противници, а двете заедно са условия за разбиране на смисъла и автентичното послание, достигайки до прага на тайната”.

„Следователно, католическата вяра е разумна и храни надежда в човешкия разум”, заключи Папата. Цитирайки известни съждения на християнски мислители, като свети Павел, свети Августин, свети Анселм, свети Тома Аквински и стигайки до Йоан Павел ІІ, Папата конкретно посочи връзката между вяра и разум. Тя е основана на знания и истини, които наистина ще бъдат такива, само ако са обърнати към „истинското благо за човечеството”, като например защитата на живота.

Папата посочи, че също и изследванията за тайните на нашата планета и вселената трябва да бъдат извършвани със съзнанието, че човекът е венецът на творението, но не за да бъде безразсъдно използвано, а да бъде съхранявано и обитаемо: „По този начин – подчерта Бенедикт ХVІ - живяната в действителността вяра не влиза в конфликт с науката, а си сътрудничи с нея, предлагайки базисни критерии за общото благо и призовавайки я да се откаже от опитите, които противопоставяйки се на автентичния Божи промисъл, могат да имат негативни последствия за самия човек”.

Накрая Папата посочи още един мотив за „разумността на вярата”: ако вярата смята науката за свой „ценен съюзник” за разбиране на Божия промисъл, тя „помага за развитието на научния прогрес в името на доброто и истината за човека, оставайки вярна на този промисъл”:

„Без Бог, човекът се изгубва. Свидетелствата на нашите предшественици, посветили живота си за Евангелието потвърждават това. В разумността на вярата е заложено нашето съществувание. Струва си да се посветим на Христос, защото само Той удовлетворява желанието за истина и добро, които са вкоренени в душата на всеки човек”.

dg/ rv