В Софийският затвор се молиха в памет на убитите мъченици

Софийският затвор е едно от местата в България, където кръвта за вярата е пролята от мъченици. Килиите с номера 25, 26, 27, 28 са местата на задържане на Павел Джиджов, Йосафат Шишков, Камен Вичев и блажения Евгений Босилков. Днес на 13 ноември Църквата отбелязва паметта на четиримата българи останали верни на църковното единство в Христа. На 11 ноември 23.30 часа през 1952 година в Софийския затвор те са разстреляни и погребани в общ гроб, който и до днес не е намерен. Вероятно това са така наричаните от палачите „Белите кръстове” или зоната в Централните софийски гробища, където са били заравяни екзекутираните, без да се остави знак. Информация от Десислава Танчева:

*********
Времето не може да заличи жертвата дадена от католическите свещеници през комунистическия режим, за да бъде жива вярата на българите днес. Затова вярващи католици от цяла България, сестри и свещеници, както и затворниците се молиха днес до възпоменателната плочата, посветена на смъртта на монс. Босилков. Тя се намира вече на по-подходящо място в стая, където повече хора ще имат възможност да я видят , каза директорът на затвора Петър Кръстев. Евхаристията отслужена днес в затвора, отправи молитвите на наследниците на българските мъченици, към тях самите и Бога, в благодарност за възродената църква в България.

В началото на литургията, председателя на Католическата епископска конференция монс. Христо Пройков, се обърна към затворниците и към всички присъстващи сестри и свещеници от цяла България с думите: „Преподобни отци и сестри, драги приятели, които за известно време от живота си ще живеете тук. Днес за нас е особен ден, в който ще празнуваме мъченичеството на епископ Евгени Босилков и пожелахме заедно с вас да отслужим тази литургия. Тук днес сме в нашия Йерусалим, където епископ Босилков поднесе живота си за вярата, за достойнството на човешкият живот пред Бога. Тук той умря. Тук днес се издига тази възпоменателна плоча, за да припомни неговият живот и мъченичество. Той е в небето. И папа Йоан Павел II го призна за светец на католическата църква и за целия свят. Днес поднасяме своята благодарност към Бога, за Евгени Босилков и за всички вас, вашият престой тук да бъде под покровителството на Бога, чрез този човек, който е бил свят и е преминал през това място и за вашите семейства и всички скъпи на вашите сърца”.

Апостолическият нунций в България архиепископ Януариуш Болонек припомни, че тази година отбелязваме 60 годишнина от мъченическата смърт на Евгени Босилков и отците успенци Камен, Йосафат. Думата жертвата, на гръцки означава свидетелство, а те са заплатили това свидетелство със своята кръв. Всеки епископ и свещеник, преди всичко е един служител на Божието слово, трябва да носи Евангелието вътре в себе си и да го живее, трябва да бъде едно живо Евангелие.

Епископ Петко Христов разказа за изборът, който е имал монс. Босилков да избегне мъченическата смърт, но той е приел да страда със своето паство. Законът за вероизповеданията, който Босилков отказва да подпише е причина, той да бъде преследван постоянно. След присъдата неговите близки му предлагат да поиска помилване, но той отказва с думите: Аз имам тази благодат, а когато събратята му в Италия предлагат да остане при тях, той казва: Не аз няма да оставя паството си само. Аз съм длъжен като пастир да бъда с него.

Сестра Сузана, която е сред евхаристинките помнещи монс. Босилков разказа за първото си посещение в затвора: „Точно преди 60 години прекрачих прага на този затвор защото ме викнаха на следствие, за да свидетелствам срещу свещениците. Ние бяхме младежи тогава, бях само на 17 години. Точно в тази година на вярата, виждам какво нещо е да си подкрепен от тази силна вяра, която може да достигне до мъченичество. Искам да благодаря на Бога и на всички свещеници, които минаха през този затвор, през всички процеси и останаха верни на това, което проповядваха”.

Салваторе Караба от Италия е един от католиците, които днес са затворени на същото място, къде преди години е бил монс. Босилков. Италианецът е написал статията във вестника на затвора – „Брод”, посветена на Евгени Босилков. Ето какво сподели той пред микрофона на Радио Ватикана: „Може да се каже, че представлявам католиците в този затвор. Разказвам, това което знам, защото преди това не знаех това. Знаем цялата история, че е дал кръвта и живота си за каузата, за Христос. Той не се е предал в името на Исус. Вярата се поражда в мен и във всички вярващи”.

Oтец Йосиф Йонков от Ореш, който е бил ръкоположен от самият монс. Босилков, разказа за него: „Имах щастието да бъда ръкоположен от него на 28 октомври 1951 година, на поразника Христос Цар в Ореш. След това на 1 ноември – Всички Светци , ръкоположи двама свещеници от Белене, след това на 4 декември– празник на Карло Боромей – отец Асен Генов, който още е жив. Това бяхме четиримата ръкоположени от него. Той предвиждаше, че нещо може да се случи, затова въпреки че ни оставаше още една година да учим богословие, той каза че ще ни ръкоположи 1951 година, а през 1952 го взеха. Моля се за него, а той се моли за нас. Беше много способен, весел за всички, кротък и добър. Хората много го обичаха”.

За Радио Ватикана, Десислава Танчева