Монс. Мюлер: вярата винаги е актуална

Църквата е „насърчителка на истинската „цивилизация и прогрес” в които надеждата е възможна за всички чрез Бог, който е бъдещето на човека”. Това посочи монс. Герхад Мюлер, префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, в изказването на заключителния ден на V Световен конгрес по Метафизика, който се проведе в Рим по инициатива на Фондацията за научно-изследователска дейност „Иденте”.

Също и днес вярата е повече от всякога „модерна”, защото предлага надеждата пред песимизма на онези, които отричат „възможността за опознаването на Бог чрез Откровението”, посочи монс. Мюлер. „Оптимизмът на християнското виждане за света и човека се противопоставя на псевдонаучното виждане за света, пропагандирано от неоатеизма”, който „в наши дни е възхваляван като програма на мнение, която трябва да се наложи на цялото човечество”, подчерта ватиканския представител. Оттук, продължи той, и „нечовешкия и нетолерантен характер” на това нихилистично виждане, което се прикрива зад един „филантропичен и хуманитарен морал”, според който „ако някой вярва в съществуването на един личен Бог, той няма правото нито на умствено съществувание, тъй като е заразен от „божествения вирус” и трябва да бъде изолиран, нито на физическо съществувание, и поради това трябва да бъде смятан за паразит”.

Въпреки това, отбеляза епископът, „все по-многобройни са онези, които се поставят или чувстват с нова проницателност основните житейски въпроси: какво е човека? Какво е значението на болката, злото и скръбта, които продължават да съществуват, въпреки напредъка? Каква е стойността на тези завоевания, заплатени на токова висока цена? С какво допринася човек за обществото и какво може да очаква от него? Какво има след този живот?”. „Факт е – отбеляза монс. Мюлер – че земният живот на човек е кратък, и колкото повече преминават дните му, толкова повече всеки един чувства неговата краткотрайност като екзистенциално предизвикателство. Именно това е главната точка: заслужава си да се възползваме от времето като ресурс, за да се събудим от съня за идеологията на самореализацията на човека, който се изгражда от само себе си”.

„Човек разпознава себе си – подчерта префекта на Конгрегацията за Доктрината на вярата – само на светлината на Бог: само в Бог среща мира при неговото търсене на истината и в неговия стремеж към доброто”. Само в Бог се реализира неговата пълна свобода „под формата на любов”. „Ето защо, формата на човешката свобода не се осъществява, противопоставяйки се на Бог”, както желае неоатеизма, „а само върху основата на съвършената духовна свобода на Бог”. Ако Бог се изолира, в последствие също човек е изолиран. Спасението на човека – завърши монс. Мюлер – произхожда само от Бог, който свободно Му дарява своята благодат”.

svt/ rv