София: Последно сбогом на достойния патриарх на Българската църква

Българският патриарх Максим беше изпратен днес в последния си път към Царството на Небесният Отец, на което той служеше достойно през целия си живот. Хиляди българи от вчера се сбогуват с блаженопочиналия патрирах. Вселенският патриарх Вартоломей, както и представителите на българската, руската, полската, румънската, грузинската църкви отслужиха днес заупокойна литургия в патриашеския храм Александър Невски. Хилядите вярващи, дошли да се простят с църковния си баща са свидетелство за почитта към него.Сред присъстващите 13 църковни делегации бяха и представители на Католическата църква. Кореспонденция на Десислава Танчева:

*********
Председателят на Епископската конференция в България, монс. Христо Пройков и папският нунций в България архиепископ Януариуш Болонек бяха сред католиците, които отдадоха почит на българският патриарх. Ето какво каза пред микрофона на Радио Ватикана монс. Пройков:

”След четиридесет и една година управление на патриаршеският престол, патриарх Максим напусна този свят. Спомените ми за него ме връщат към първите дни на моето свещенство, когато през 1971 г. той беше изпран за патриарх. Помня неговата интронизация. Един период, който в България беше доста мрачен, но сред хората имаше нов подем, нов ентусиазъм, надежда, макар и плаха, въпреки че Църквата трябваше да стои далеч от хората, според политиката по онова време. И след 1989 той имаше своите трудности и изпитания, защото Църквата беше разделена. Направило ми е впечатление, че винаги той бе благ, добронамерен, учтив и внимателен, с толерантност към нас, които не сме православни. Той запазваше едно дълбоко, молитвено мълчание, и това му даваше сили да премине през тези изпитания с много търпение и кураж. Това е като един ореол около неговата личност, защото това е което привлича. Сигурен съм, че този човек, който е вече пред Бога, всички тези негови качества и християнски добродетели са венец в неговат вечност и ще помага тук на своята църква в България да може да премине през всички трудности и изпитания, както и да се постигне един мъдър избор на негов заместник. И заедно с това Църквата след всички тези изпитания да излезе чиста и свята, защото само Църквата Христова е наистина чиста и свята”.

Католикът Иван Теофилов, който е служил при патриарха, разказа за последната си среща с него: „Последният път, когато имах честта да бъда приет от Негово Светейшество, той засегна темата за служението и неволно ми каза: „Не смятате ли, че моето служение също е тежко”. В тази йерархия на Българската православна църква той бе поставян под натиск по най-различни поводи, но устоя и това му прави чест и не се поддаде на никакви изкушения да се отклони от прякото си задължение да служи на Бога и на българския православен народ. Той се оказа като достоен кириарх на църквата. Църквата не се огъна благодарение на неговото ръководство”.

Отец Николай от Драгалевският манастир „Св. Богородица” си спомня за Патриарха: „Мъдър старец, добър старец, но винаги каквото е казвал, то си остава. Примерно хвалейки се какво е постигнал единият или другият, неговата дума беше: „Съревнувайте се, съревнувайте се”, с което ти разбираш, че сте се проявили малко самохвално. И чувайки това , то отива в ума и в сърцето. Оплаквам му се, че имам проблем с нещо, а той казва: „Добре ти имаш проблем с това, а на мойта глава сте ми всичките”. С три думи го казваше или просто да замълчи, с което също го казваше. За мен беше старец, за всички може да е бил патриарх. Ще бъдем винаги между доброто и злото, но дано да бъдем в Рая, до вратата, но в Рая. Да правим добро, може някога да направим зло, но веднага да го поправим с добро. И търпение. Старецът беше търпелив и с търпението си победи всичко”.

Веска, която дойде да се сбогува с патриарх Максим споделя за него: „Много уважаван човек, много обичан. Щастливи сме, че живяхме в неговото време. Поклон пред паметта му”.

Цветан, който е завършил богословие, сподели: „Най-благия, най-добрия патриарх и най-големия Аскет. Истински пастир, човеколюбец и благ. Пример за подражение”.

Милка Стоименова ще запомни българският патриарх като много благороден и много човечен: „Хората много скърбят за него. Неговото послание е мир да има на земята. Той беше за мира. Той се постара българите, въпреки че сме малко атеисти, да бъдем вярващи”.

Лиляна разказва за личните си спомени: „За мен това е свят човек. Когато се доближавах до него да му целуна ръка, от ръцете му строеше топлина. За мен това е най-големия спомен от него. Той беше наистина със съзнанието си до последно. Учудваше ме факта, че той четеше, може би с изключение на последната литургия, без очила. Досиетата, това според мен го довърши окончателно”.

За Радио Ватикана, Десислава Танчеа