Литургия в Рим в памет на патриарх Максим

Архимандрит Климент Бобчев, енорийски свещеник на българската православна църковна община „Св.Св.Кирил и Методий” в Рим отслужи възпоменателна литургия за блаженопочиналия Български патриарх Максим. „По този духовен начин искаме да изпратим първосветителя ни в обятията Господни”, каза младият духовник, който отслужи литургията в църквата „Св.Св.Викентий и Анастазий” на Фонтана ди Треви, дарена от Йоан Павел ІІ за литургично ползване на православната ни общност. Литургията съвпадна с отслужване на опелото в патриаршеския храм „Св.Александър Невски” от предстоятелите на местните Православни църкви пристигнали в България, заедно със Светия Синод на Българската православна църква.

С какви мисли изпратихте Дядо Максим към вечния му дом?
„На първо място с дълбока признателност за примера, който даде на цялата българска православна и бих казал и на цялата Христова църква. Неговата безкрайна скромност беше пример за всички нас, като истинкси монах, въпреки че бе на най-високото място на Българската православна църква. Той беше пример за това как един духовник трябва да остане такъв – да бъде монах и пример за всички останали негови свещенослужители. Изпращтам го с чувство на дълбока благодарност за неговите молитви и неговото служение, което беше един образец за всички нас от неговия свещен клир. С чувство на дълбока тъга, че се разделяме от нашия архипастир на Българската православна църква, но също така и с упование в Господа, тъй като се надявам, че ще му отреди от дясната си страна светло място и се надяваме един ден всички да го срещнем в небесните вселения.

Към болката и молитвите на Светия Синод и православните християни се присъединиха Папа Бенедикт ХVІ и Католическата църква в България, а на опелото присъства и ватиканска делегация, водена от кардинал Валтер Каспер, почетен председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение. Виждате ли нещо отвъд протокола и формалното на тези жестове от страна на Католическата църква?
Аз лично това съчувствие от страна на Римокатолическата църква го усетих на службата, която отслужихме в деня на представянето в Господа на Негово Светейшество на 6 ноември, когато от 19.30ч. отслужихме възпоменателна служба в нашия храм в Рим. Това отношение усетихме още тогава, тъй като на тази служба присъства и ватиканския говорител отец Федерико Ломбарди (на снимката), който прочете текста на папската телеграма. Мисля, че тогава Негово Светейшество Българския патриарх Максим ни обедини в храма, а сега ни обединява в Патриаршеския катедрален храм, където всички са събрани заедно, за да го изпратят. Естествено, виждам и знака, който е много реален – нашия храм в центъра на Рим, който е резултат на срещата между Български патриарх Максим и Йоан Павел ІІ, която се състоя в София през 2002г. Тази църква е плод именно на тази среща между двете Църкви. Плод, благодарение на който ние българите имаме едно прекрасно място и божи дом м който можем да се събираме, да отправяме нашите духовни просби към Господа и имаме възможността да почетем по най-достойния начин Главата на нашата православна църква.

Съболезнователната телеграма на Папата завършва с пожеланието за добри отношения между католици и православни за провъзгласяване на Евангелието. Едно от големите общи предизвикателства пред католици и православни е съхранението и защитата на семейството. Как вашата православна енория в сърцето на Рим посреща това предизвикателство?
Това предизвикателство бих нарекъл наш дълг. Защото в днешно време, когато се говори за свободни съжителства и еднополови бракове, което е нещо абсолютно невъзприето и не може да си представи един вярващ християнин, ние в нашия храм се опитваме по скромен начин да изпълняваме този дълг. Предизвикателството и дълга, който имаме към „домашната църква” – семейството има приоритетно място. Създадохме едно българско училище, не само в Рим, защото после се появиха и дъщерни училища в Нетуно и Черветери, където всички дечица се опитваме да ги съберем по думите на Господа Исуса Христа: „оставете децата да дохождат при Мен”. С голямо внимание се обръщаме към семейството и подрастващите, които утре ще създават тези семейства и тези „домашни църкви”. Ако още от семейството не започне възпитанието и примера на Християнската църква, след това ще бъде много трудно да приложим този пример в това общество, което е белязано от голяма секуларизация в днешна Европа. Затова, нашата дейност е съсредоточена изключително много върху възпитанието на младежа. Най-голямото ни желание е децата и техните родители да се събират в Божия дом, защото отвъд човешките сили има нещо по-важно, което е благодатта на Пресветия Дух, който променя човешката природа към Божествената”.

dg/ rv