Бенедиктинска мистичка от ХІХ в. издигната към Небесните олтари

На тържествена литургия на 10 ноември в Катедралата на Сполето, кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за Процесите на Светците, ще обяви за Блажена на Католическата църква Майка Мария Луиза Проспери, бенедиктинка от манастира „Света Лучия” в Треви, Италия. За диоцеза на Сполето-Норча, това е историческо събитие. Последният път, когато в катедралата на Сполето се отслужва подобна церемония е 30 май 1232 г., когато Папа Григорий ІХ обявява Антон от Падуа за Светец.

„Беатификацията на Майка Луиза Проспери – посочва архиепископът на Сполето-Норча, монс. Ренато Бокардо – обогатява дългият списък от Светци, които дари нашата диоцезална църква. Затова, възхваляваме и благодарим на Бог, единствения Свят, който предава на своите чеда дара на светостта: на Неговия живот. Разпознавайки яркото отражение на тази святост в „скрития живот” в манастира на Майка Луиза – продължава арихепископът – ние се чувстваме насърчени и подтикнати по нашия път в следването на Учителя”.

Майка Мария Луиза Проспери, със светското име Гертруд, е родена на 15 август 1799 г. във Фолиньо от Каша, между Каша и Норча, в семейството на Доменико и Мария Диомеди. На 4 май 1820 г. постъпва в манастира „Света Лучия” в Треви. Година по-късно дава своите вечни обети, приемайки монашеското име Мария Луиза Анджелика на Пресветото Сърце Исусово. От 1822 г. до 1834 г. живее един примерен и ценен от всички нейни посестрими монашески живот. Но през този период започват нейните мистични изживявани, нейните изпълнени с обич диалози с Христос.

В символогията на виденията и, често се среща темата за Христовото Сърце, център на народната набожност през ХІХ век. Често тези явления изнуряват физически сестра Мария Луиза, която е принудена да разкаже за тях на своите посестрими, но също и поради факта, че се случват моменти преди да получи Евхаристията. Неочаквано, въпреки наказанието наложено и заради тези свои мистични преживявания, на 1 октомври 1837 г. сестра Мария Луиза е избрана за настоятелка на манастира, пост който заема до нейната смърт на 12 септември 1847 г. Първото нещо, което прави е постепенното, но решително възстановяване на спазването на бенедиктинското Правило. Начина и на управление на манастира е привлекателен, изпълнен с любов и със силна лична харизма. Целта и е да покаже и да запознае с Бог и само с Него, онези които я обкръжават. Въвежда един нов дух в манастира в който нейните посестрими я виждат като монахиня обичаща вътрешния живот в молитва, която не понася небрежността и невниманието към молитвата.

В своето Апостоличско писмо, посочва в интервю пред Радио Ватикана, кард. Анджело Амато, „Папа Бенедикт ХVІ я определя като примерна настоятелка на манастира „Света Лучия” в Треви, пламенна обожателка на Евхаристията и на спасителната тайна на Кръста. Майка Мария Луиза бе жена влюбена в Бог”.

Последните четири години от живота и са изпълнени с големи физически страдания. През 1847 г, по време на Страстната Седмица състоянието и се влошава още повече. На Велики Четвъртък остава парализирана в леглото със силни болки по цялото тяло в което изживява всички моменти от Христовото страдание. Няколко седмици преди да умре, свидетели разказват, че въпреки че е прикована на легло, успява да види всичко онова, което се случва в манастира. До последният момент, сред болките и страданията, тя остава настоятелка на манастира със своите съвети или порицания към монахините. Умира на 12 септември 1847 г.

Онова, което прави героичен нейният монашески живот, посочва кард. Амато, „бе вярата, която като лодка с опънати от полъха на Светия Дух платна, я водеше в бистрите води на божията любов. Тази уверена, солидна и озарена вяра я издигаше към върховете на Божиите тайни. Изглежда сякаш тя вижда с очите онова в което ние вярваме чрез вярата. Пред величието на нейната вяра, на нейната любов и смирение, се чувстваме като изгубени. Може би нашата нищожна, боязлива и посредствена вяра, смята за прекалено нейното свидетелство. Но забравяме, че вярата, която е пламенното желание за Бог, не може да бъда прекалена. Днес повече от всякога Църквата и обществото се нуждая от кръстени, свещеници и свети богопосветени, които са ведри, радостни и преливащи от вяра”.

Чудото благодарение на което Майка Проспери е призната за Блажена е изцелението на една жена на име Карла Анджели от Сан Ераклито ди Фолиньо, Италия. През 1989 г. Карла претърпява тежък мозъчен кръвоизлив, за изцелението от който лекарите не дават никакви надежди на семейството. Дни преди тежката операция, която и предстои, дъщерята на Карла, посещава манастира „Света Лучия” в Треви и отправя молба към монахините да се молят за нейната майка. След операцията, вероятността Карла да остане за цял живот във вегетативна кома е много голяма. Но неочаквано започва постепенното подобрение на нейното състояние, за което лекарите остават „удивлени”. Днес Карла е напълно здрава без никакви последици от болестта.

В деня на Беатификацията ще присъства в катедралата на Сполето и ще връчи на кард. Амато реликвите на новата Блажена. На 1 юли 2010 г. Бенедикт ХVІ признава героичните добродетели на Майка Мария Луиза Проспери, а на 19 декември 2011 г. подписва декрета, признаващ извършеното от нея чудо. Тленните останки на Майка Проспери се съхраняват в бронзова урна в църквата на манастира „Света Лучия” в Треви.

svt/ rv