Прозрачността в информацията е задължителен път за Църквата

„Зараждането и развитието на Ватиканския пресцентър: от Втория ватикански събор до днес” бе темата на конференция, която се проведе на 6 ноември в Свободния римски университет Успение Богородично. Срещата бе повод да се индивидуализират новите комуникационни предизвикателства пред ватиканската институция и преспективите за бъдещето.

Първоначално Ватиканският пресцентър е учреден през 1966 като информационен организъм на Втория ватикански събор в много важен момент не само за Църквата, а и за журналистите, разпространяващи хода на неговата работа и решения. През май 1986г. Ватиканският пресцентър прераства в институция за разпространяване на новините от документите и дейността на Папата и Светия Престол с писмо на Йоан Павел ІІ и действа под прякото ръководство на Папската комисия за социални комуникации.

За акуалното състояние на Ватиканския пресцентър говори отец Федерико Лобмарди, настоящ негов директор, който изтъкна динамиката в съвременния начин на комуникация:

„Днес Ватиканският пресцентър продължава да бъде жизненоважна институция в отношенията между Светия Престол и света на комуникациите. Една своеобразна „комуникационна врата” през която преминават въпросите от външния свят и от друга страна отговорите от страна на Ватикана. В тази изключителна дейност са включени около 400 журналисти и кореспонденти акредитирани в Рим, въпреки че някои от тях не са ревностни посетители. Други следят много внимателно и компетентно представените аргументи или въпросите които трябва да бъдат обсъдени. Много често срещата с тях е много полезна, не само за мен, а и за църковните комуникатори, за да схванем интереса, горещите точки и проблематики, които вълнуват хората”.

Ключовата дума, мнокогратно употребена от отец Ломбарди бе прозрачност в комуникацията, което е задължително условие, особено в контекста на драматичните факти в живота на Църквата:

„През тези години съм свидетел на очакванията за увеличаване на прозрачността в църквата – казва отец Ломбарди. Например, в големите дебати за сексуалните злоупотреби над малолетни от страна на църковни служетели, както и по темата за икономическото управление или финансовите правила на международно ниво. Това са големите въпроси и в това възлово място, като Ватиканския пресцентър, си даваме сметка за нарастващата необходимост за умението да се обясни и се даде отговор от страна на Църквата по тях. Защото в противен случай, се дава пространство за различни интепретецаии и негативен образ на Църквата”.

На конференцията участва и бившият директор на Ватиканския пресцентър, Хоакин Наваро Валс, за когото журанилстиката се опира на два пиластра: какво да се предаде и как да се предаде:

„Винаги съм смятал, че журналистиката е начин за предаване на истината в която журналиста вярва. Ако журналистът не вярва в това което предава, това се превръща в пропаганда, а не журналистика. Другото предизвикателството пред журналиста е да адаптира онова, което иска да каже със семантиката на информационното средство, което използва: телевизия, радио, есемес.... Тоест да използва езика на всяко комуникационно средство”.

dg/ rv