Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: желанието за Бог обитава в човешкото сърце
„Желанието за Бог
е положено в човешкото сърце, защото човек е създаден от Бог и за Бог”. С този цитат
от Катехизиса на Католическата църква Папа Бенедикт ХVІ започна своята катехистична
беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър в присъствието
на повече от 30 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Това твърдение днес, констатира
Папата, пред секуларизирания човек звучи като едно „предизвикателство”. Въпреки това,
независимо дали съзнава или не, „човек – каза Папата – носи в себе си тайнственото
желание за Бог”:
„Мнозина наши съвременници могат да възразят, че
не чувстват по никакъв начин желанието за Бог. За много обществени сектори Бог не
е вече очакваният, желаният, а по-скоро една реалност към която си е безразлични,
пред която дори не трябва да се правят усилия да се изкаже мнението. В действителност,
онова, което определихме като „желание за Бог” не е изчезнало
и все още съществува и днес, по различни начини, в човешкото сърце”.
За
да поясни този „динамизъм”, Папата посочи за пример, онова което се случва с човек
когато се влюби. Първото усещане , отбеляза той, е това на „екстаз”, т.е. на един
тласък да излезем от самите себе си. И ако любовта е истинска, а не „илюзия”, този
тласък ни кара да желаем „доброто на другия”, да му служим. Въпреки това, подчерта
Папата, също този тласък има своите граници:
„Дори и обичаният човек
не може да задоволи желанието, което обитава в човешкото сърце. Колкото
по-истинска е любовта към другия, толкова повече отваря пространство за въпроса относно
възможността тя да продължи завинаги. Ето защо, човешкият опит от любовта има в себе
си един динамизъм, който препраща отвъд нас самите, той е опит на едно добро, който
подтиква да излезем от себе си и да се изправим пред тайната, която обгръща цялото
съществувание”.
Бидейки една тайна, продължи Бенедикт ХVІ, това
означава, че човек „познава добре” преди всичко онова, което „не го задоволява” и
„не може да си представи или определи” онова което „ще го накара да изпита онова щастие
за което носи носталгия в сърцето си”. Въпреки това, отбеляза Папата, „също в нашата
епоха, привидно нечувствителна към трансцедентното, е възможно да се отвори един път
към истинското религиозно чувство в живота, който да покаже как дара на вярата не
е абсурден и нерационален”:
„За тази цел, би било много полезно,
да се насърчи един вид педагогика на желанието, било за онзи, който все още не вярва,
както и за онзи, който вече е получил дара на вярата. Една педагогика, която включва
в себе си поне два аспекта. На първо място, да се научим или да си припомним отново
удоволствието от истинските радости в живота”.
Онези радости, подчерта
Светият Отец, които могат да се „изпитат” в семейството, в приятелството, в солидарността
със страдащите и към които трябва да се възпитава „още от ранните години”:
„Всичко
това означава, да се упражнява вътрешното удоволствие и да изградят ефикасни антитела
срещу разпространеният днес конформизъм и банализация. Също и възрастните се нуждаят
да преоткрият тези радости, да желаят истинските реалности, очиствайки се от посредствеността
към която могат да бъдат примамени. Тогава ще бъде още по-лесно да се
отхвърли всичко онова, което, въпреки че привидно е привличащо, се явява като „безвкусно”,
извор на навик, а не на свобода. Това ще накара да се открои онова, желание за Бог
за което говорим”.
Никога не трябва да забравяме, отбеляза Бенедикт
ХVІ, че динамизма на желанието е винаги отворен към изкуплението. Не става въпрос,
завърши той, „да се задуши желанието, което в човешкото сърце, а да се освободи”,
съзнаващи, че „всички сме поклонници към онова пълно и вечно добро от което никой
не може никога да ни раздели”:
„Нека в това поклонничество да се
чувстваме братя на всички хора, спътници и на онези, които не вярват, на онзи, който
търси, който позволява искрено да бъде запитан от динамизма на собственото желание
за истина и добро. Нека се молим през тази Година на вярата, Бог да покаже своя образ
на всички онези, които Го търсят с искрено сърце”.
При поздравите
на различни езици Папата се обърна към поклонниците от Хърватия, припомняйки своето
посещение в Загреб преди една година. Той подчерта отново важната роля на семейството
като „решаващ ресурс за възпитанието във вярата”. Папата поздрави и група от около
пет хиляди вярващи от Полша, членове на голямото семейство на Радио Мария, придружени
от техните епископи, които преди генералната аудиенция взеха участие в Светата литургия
предстоятелствана от ватиканския държавен секретар, кард. Тарчизио Бертоне.