Възпоменание на покойниците. Папата: само надеждата във вечния живот дава смисъл на настоящето

На 2 ноември Църквата възпоменава всички покойни. По традиция на този ден Бенедикт ХVІ предстоятелства във ватиканската крипта кратка молитвена церемония, посветена на неговите покойни предшественици. На 3 ноември от 11.30 Папата ще отслужи заупокойна литургия в базиликата Свети Петър за всички починали през годината кардинали и епископи.

В своите проповеди и размишления Бенедикт ХVІ неведнъж е говорил за смисъла на настоящето за християнина и крайната цел на неговия земен път. Животът има смисъл само ако в него присъства любовта; само надеждата във вечния живот дава смисъл на настоящето, казва Папа Ратцингер.

„Само вярата във вечния живот ни кара да обичаме истински миналото и настоящето, но без да се привързваме, със свободата на поклонника, който обича земята, защото сърцето му е в Небето”, каза Папата за празника Всички светци. „Нека Дева Мария ни даде благодатта силно да вярваме във вечния живот и да се почувстваме в истинско общение с нашите покойници”.

„Исус Христос е умрял, „за да събере наедно разпилените Божи чеда” (Йоан, 11:52) и това негово дело продължава в Църквата, която е неразделимо „една”, „свята” и „католическа”, подчерта Бенедикт ХVІ. „Да бъдем християни, означава да сме част от тази Църква и се отдадем на това общение, като семе, което заровено умира в земята, а после се разтваря и се стреми нагоре, към небето”.

"Бездната на смъртта е запълнена от една друга още по-голяма бездна, която е Божията любов. По този начин смъртта няма вече никаква власт на Исус Христос, нито върху онези, чиято вяра в Кръщението ги присъедини към Него. Ако сме умрели в Христос - казва св. Павел - тогава вярваме, че живеем също с Него" (3 ноември 2011,проповед за покойните кардинали и епископи).

"Когато посещаваме гробищата, нека си припомним, че в гробовете почиват тленните останки на нашите близки в очакване на възкресението. Както се казва в Светото Писание, техните души "вече се намират" в Божиите ръце". Затова, най-подходящия начин да ги почитаме е да се молим за тях, поднасяйки дела на вярата, надеждата и любовта. В общение с евхаристичната жертва, можем да се застъпваме за тяхното вечно спасение, за да се наслаждават завинаги в Любовта, която ни сътвори и изкупи". (Ангел Господен, 2 ноември 2009).

За Папата християнската надежда никога не е индивидуалнна, а винаги е надежда за другите. "Нашето съществувание е дълбоко свързано с другите, а доброто и злото, което всеки извърщва винаги засяга и другите":

"По този начин молитвата на една поклоническа душа може да помогне на друга душа, която се пречиства след смъртта. Ето защо, днес Църквата ни приканва да се молим за нашите покойни и посетим техните гробове. Нека Дева Мария, звезда на надеждата, да укрепи вярата ни въввечния живот и молитвите ни за нашите покойни братя и сестри". (Ангел Господен, 2 ноември 2008)