През ноември Папата се моли светлината на Църквата отново да заблести сред народите, а църковните служители смело да свидетелстват Възркъсналия Господ

Общо молитвено намерение

За да могат епископите, свещениците и всички служители на Евангелието да бъдат смели свидетели на вярност към разпнатия и Възкръснал Господ.

"Светът се нуждае от свещеници и пастири, днес, утре и винаги, до края на времената": с тези думи Папата се обръща към семинаристите (Писмо до Семинаристите, 18 октомври 2010), поели нелекия път към свещенството. У много хора, дори у вас самите, може да възникне въпросът дали е добре човек да стане свещеник и дали пътят на безбрачието има смисъл в човешкия живот, казва Светия Отец, като насърчава семинаристите да по-бдителни и внимателни, да проверяваме сами себе си пред Бог по пътя към свещеничеството, за да разбере всеки един дали това е Божията воля за него.

Когато през декември 1944 г. бях разпределен за военна служба, посочва Светият Отец, ротният командир попита всеки един от нас, какво планираме да правим в бъдеще. Аз отговорих, че искам да стана католически свещеник. Лейтенантът отговори: "Трябва да потърсиш нещо друго. В нова Германия свещеници няма да са необходими". Аз обаче знаех, че тази "нова Германия" е вече към своя край и че след разрухата, която тази лудост донесе на страната, свещениците ще бъдат необходими повече от всякога. Днес ситуацията е напълно различна. Въпреки това, по различни причини много хора и днес мислят, че Католическото свещеничеството не е "професия" за бъдещето и принадлежи към миналото.

Вие, скъпи приятели, посочва Папата, сте взели решение да влезете в семинарията и да се подготвите за свещеническо служение в Католическата църква, въпреки тези становища и възражения. Вие вършите нещо добро. Хората винаги ще имат нужда от Бог, дори в една епоха, белязана от техническото доминиране над света и глобализацията: те ще имат нужда от Бог, Който се яви в Исус Христос, Бог, който ни събира в универсалната Църква, за да разберем с Него и чрез Него истинския смисъл на живота и за да отстояваме и прилагаме нормите на истинското човечество.

Там където човек не вижда вече Бог, животът става празен; всичко е недостатъчно. Тогава човек започва да търси убежище в еуфорията и насилието от които младежите са все по-застрашен. Бог е жив. Той е създал всеки един от нас и познава всички нас. Той е толкова велик, че има време и за малките неща в живота ни: "Всеки косъм на главата ви е преброен". Бог е жив и има нужда хората да Му служат и да Го представят на другите. Има смисъл от свещенството: светът се нуждае от свещеници и пастири, днес, утре и винаги, до края на времената.

[6] … Наскоро, с голяма тъга открихме, че свещеници са опорочили своето служение, извършвайки сексуални злоупотреби над деца и младежи. Вместо да водят хората към по-дълбока човешка зрялост и да служат за пример, със злоупотребите си тези свещеници предизвикаха разрухи, които породиха у нас дълбока срам и съжаление, продължава с горчивина Папата. Поради това, признава той, у много, дори у вас самите, може да възникне въпросът дали е добре човек да стане свещеник и дали пътят на безбрачието има смисъл в човешкия живот. Дори и най осъдителната злоупотреба не може да дискредитира свещеническата мисия, която е голяма и чиста. Благодарение на Бог, ние всички познаваме убедителни свещеници, формирани от тяхната вяра, които свидетелстват, че точно чрез целибатния живот, може да се достигне до една автентична, чиста и зряла хуманност.

Случилото се, посочва в заключение Папата, трябва да ни направи по-бдителни и внимателни, за да проверяваме сами себе си пред Бог по пътя ни към свещеничеството, за да разбере всеки един дали това е Божията воля за него. Задължение на изповедниците и наставниците е да ви придружават и подпомагат в този процес на себепознаване. Съществена част от житейския ви път е да упражняватe основните човешки добродетели с погледа отправен към Бог, който се откри в Христос и да му позволявате отново и отново да пречиства сърцата ви.

Мисионерско молитвено намерение
За да може светлината на Църквата, поклонница на земята, отново да заблести сред народите: така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папата.

Целта на Мисията на Църквата, припомня Папата, е да освети със светлината на Евангелието всички народи по техния земен път към Бог, така че в Него те да достигнат пълния си потенциaл. В Посланието си за 83 Световен ден на мисиите, Бенедикт ХVІ подчертава, че ние трябва да сме изпълнени с копнеж и страст да осветляваме всички народи със светлината на Христос, която сияe от лицето на Църквата, за да могат те да се съберат в едно човешко семейство, под изпълненото с любов бащинството на Бога.
Именно в тази перспектива учениците на Христос се разпръсват по целия свят, за да положат своя труд, усилия и стенания, под тежестта на страданието, предлагайки дори живота си. Аз, посочва Папата, решително повтарям това, което моите дълбоко уважавани предшественици, често подчертават: Църквата работи, не за да разпростира властта си, или да предявява господството си, а да поведе всички хора към Христос, Който е спасението на света. Ние, твърди Бенедикт XVI, се стремим единствено да се поставим в услуга на цялото човечество, особено на страдащите и отхвърлените, защото вярваме, че "усилията да проповядваме Евангелието на хората днес ... е служение, предоставено на християнската общност, а също и на цялото човечество "(Evangelii Nuntiandi, 1), което "има прекрасни постижения, но което днес изглежда е загубило усета си за крайните реалности и за самото съществуване" (Redemptoris Missio, 2).

1.Всички народи са призвани към спасение
Цялото човечество има изконното призвание да се върне към своя източник, да се върне при Бог, тъй като единствено в Него то може да намери пълното си осъществяване, посредством възвръщане на всяко нещо в Христос. Разпиляност, умноженост, конфликти и враждебност ще бъдат излекувани и примирени посредством кръвта от Кръста и ще бъдат върнати обратно към единството.

Това ново начало, може да се види във възкресението и възвисяването на Христос, който привлича всички неща към себе си, като ги обновява и им дава възможност да споделят вечната радост в Бог. Бъдещето на новото творение вече сияе в нашия свят и, въпреки противоречията и страданията, то разпалва надеждата за нов живот. Мисията на Църквата е да разпространява надежда, "заразявайки” с нея всички народи. Ето защо Христос призовава, оправдава, освещава и изпраща учениците си да прогласяват Божието царство, така че всички народи да станат един Божи народ. Точно и единствено в тази мисия е разбран и засвидетелстван истинският път на човечеството. Универсалната мисия трябва да стане основна константа в живота на Църквата. Проповядване на Евангелието трябва да бъде за нас, това което е било за апостол Павел: първостепенен и неизбежен дълг.

2. Църквата поклонница по света
Универсалната Църква, без граници и ограничения, осъзнава своята отговорнoст за възвестяването на Евангелието на всички народи (срв. Evangelii Nuntiandi, 53). Задължение на Църквата, която по призвание е семе на надеждата, e да продължава своето служение на Христос в света. Нейната мисия и служение не се измерват с материалните или духовни нужди, които се изчерпват в рамките на временното съществувание, а с трансцедентното спасение, което се осъществява в Царството Божие (срв. Evangelii Nuntiandi, 27). Това Царство, въпреки своето есхатолигично измерение и принадлежащо не на този свят (Йоан, 18, 36), е видимо в този свят и неговата история чрез силата на справедливостта, мира, истинската свобода и зачитането на достойнството на всеки човек. Църквата се стреми да преобрази света чрез провъзгласяването на Евангелието на любовта, което „осветлява отново и отново този затънал в мрака свят и ни дарява смелостта да живеем и действаме.. и по този начин да накараме Божията светлина да влезе в света” (Deus Caritas Est, 39). Чрез това послание, посочва Папата, призовавам всички членове и институции на Църквата да участват в тази мисия и служение.

3. Missio ad gentes (Мисията сред народите)
Мисията на Църквата е да възвестява на всички хора спасението, осъществено от Бог, чрез Неговия въплътен Син. Затова е необходимо да подновим усилията си за възвестяването на Евангелието, което е кваса на свободата и прогреса, братството, единството и мира (срв. Ad Gentes, 8). Искам “отново да потвърдя, че задачата за евангелизирането на всички хора е основната мисия на Църквата” (Evangelii nuntiandi, 14), задължение и мисия, които широко разпространените и дълбоки промени в днешното общество правят все по-наложителни. Под въпрос е вечното спасение на хората, целта и завършека на човешката история и Вселената. Насърчени и вдъхновени от Апостола на народите, трябва дa осъзнаем, че Бог има многоброен народ във всички градове, посещавани oт днешните апостоли (срв. Деяния 18:10). В действителност, “за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.” (Деяния 2, 39).

Цялата Църква трябва да участват в missio ad gentes (Мисията на народите), докато спасителното господство на Христос се осъществи напълно: "Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено" (Евр. 2, 08).

4. Призвани да евангелизираме, дори чрез мъченичеството
Участието в мисията на Христос бележи също живота на вестителите на Евангелието за които е отредена същата съдба като на техния Учител. „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Йоан. 15:20). Църквата върви по същия път и има същата съдба на Христос, защото тя не действа въз основа на една човешка логика или разчита на собствената си сила, а следва пътя на Кръста и в синовно послушание към Отца, се превръща в свидетел и спътник на цялото човечество. Припомням на Църквите с древна традиция, a също и на тези основани наскоро, подчертава в заключение Светият Отец, че са поставени от Господ да бъдат солта на земята и светлината на света и Който ги призовава да разпространяват Христос, Светлината на народите, до всички краища на земята. Те трябва да превърната Missio ad gentes е приоритет на своите пастирски програми.

bp/ rv