Папата закри Синода на епископите: новата евангелизация е рожба на Втория Ватикански Събор

Светлината на вярата е безценно богатство за човешкия живот. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ на тържествената Света литургия във ватиканската базилика Свети Петър с която закри официално 13-я генерален Синод на епископите за новата евангелизация. В проповедта си Светият Отец подчерта, че задачата на Църквата е да евангелизира, а радостното възвестяване на Евангелието е задължение на всички християни. В молитвата на вярващите бе отправена молитва на арабски език за мира в Сирия и Близкия Изток.

В размишлението си в проповедта Папата посочи Вартимей, който срещаме в неделното евангелие, за пример на съвременния човек, изгубил надеждата и смисъла на живота. Слепият Варитемей от Евангелието, отбеляза Бенедикт ХVІ, е онзи, който е загубил зрението, т.е, светлината на вярата, но същевременно съзнава това и се поверява на Господа, придобивайки „пълнотата на достойнството си”, превръщайки се в Христов ученик:

„Вартимей е олицетворение на човека, който се нуждае от светлината на Бог, светлината на вярата, за да опознае наистина реалността и да върви по пътя на живота. Важно е да се признаем за слепи, нуждаещи се от светлина, защото в противен случай ще останем слепи завинаги”.

Вартимей, продължи Папата, не е само сляп: той също е просяк, човек, загубил едно несметно богатство. Неговото състояние „ни кара да се размислим – каза Бенедикт ХVІ – приканва ни да размишляваме над факта, че съществуват безценни богатства за нашия живот, които можем да загубим и които не са материални”:

„Вартимей може да се превърне в представител на всички онези, които живея в регионите на древна евангелизация, където светлината на вярата е отслабнала и са се отдалечили от Бог, когото не смятат за важен за живота: хора, които са загубили едно голямо богатство, „загубили” едно високо достойнство – не икономическото или на земната власт, а християнското – които за загубили сигурната и солидна насока в живота и са се превървели, често несъзнателно, в просяци за смисъла на живота. Многобройни са хората, които се нуждаят от една нова евангелизация”.

„Новата евангелизация се отнася за целия живот на Църквата”, подчерта Бенедикт ХVІ, позовавайки се на току що завършилия Синод. Оттук и трите пасторални линии посочени от Папата: първата се отнася до важността на Тайнствата и призива към святост:

„Истинските главни действащи лица на новата евангелизация са Светците: те говорят на език разбираем за всички с примера на живота и милосърдните дела”.

На второ място, новата евангелизация трябва да се присъедини към missio ad gentes (мисията сред народите) с „обновен мисионерски динамизъм, чиито главни действащи лица са преди всичко пастирите и миряните”:

„Всички хора имат правото да се запознаят с Исус Христос и Неговото Евангелие; на това отговаря задължението на християните, на всички християни – свещеници, богопосветени и миряни – да възвестяват Благата Вест”.

Църквата, подчерта Бенедикт ХVІ, „е внимателна по-особен начин към непрактикуващите вярата кръстени”, за да могат да „преоткрият красотата на вярата”:

„Църквата се стреми да използва също нови методи, като обръща особено внимание и на новите начини на изразяване, присъщи на различните култури по света, предлагайки по този начин Христовата истина чрез диалога и приятелството, което е положено в Бог, който е любов”.

От друга страна, завърши Светият Отец, новите евангелизатори имат една характерна черта: радостта на сърцето, която се ражда от срещата с Христос. Оттук и призива – по примера на Свети Климент Александрийски – да се „заличи забравата на истината, невежеството, за да се съзерцава истинския Бог”:

На молитвата Ангел Господен, след Светата литургия, Бенедикт ХVІ насочи своето кратко размишление над току що завършилия Синод, който определи като „силен момент на църковно общение”, които позволи да се „изпита красотата от това, че сме Църква” в съвременния свят „с неговите трудности и надежди”. Подчертавайки необходимостта от „едно обновено възвестяване на Евангелието в секуларизираното общество” и усилията за „духовно обновление на самата Църква”, Папата посочи, че ще опита да разработи „органичен синтез и последователни насоки” на всички предложения от Синода. Бенедикт ХVІ припомни Годината на вярата, открита на 11 октомври по повод 50-та годишнина от Втория Ватикански Събор:

„Припомнянето на съборната асамблея бе повече от всякога полезно, защото ни помогна да признаем, че новата евангелизация не е наше откритие, а е динамизъм, който се разви по особен начин в Църквата през петдесетте години от миналия век, когато ясно се открои факта, че страните с древна християнска традиция се бяха превърнали, както се казва, в „мисионерска земя”.

При поздравите на различни езици Папата се обърна с обич към вярващите от Перу, събрани в Братството на “Señor de los Milagros”, които преминаха в процесия от Вия дела Кончилиационе до Площад Свети Петър.

svt/ rv