2012-10-27 16:23:43

Бенедикт ХVІ: синодалната Асамблея е огледало на Църквата с нейните радости и страдания


RealAudioMP3 На 27 октомври във ватиканската аула „Павел VІ”, Папа Бенедикт ХVІ отправи своето заключително слово към Синодалните отци, участници в епископската Асамблея за новата евангелизация. В словото си Светият Отец благодари на всички, които работеха в провеждането на Асамблеята и оповести нови промени във ватиканските ведомства, семинарите и вероучението. След обръщението на Папата, Синодът продължи своята работа с гласуването на 58-те заключителни предложения, които представляват финалният документ от работните сесии, който по норма е предназначен само за Папата. Въпреки това, Бенедикт ХVІ даде своето разрешение за публикацията на части от този документ на английски език. На 28 октомври, с тържествена Света литургия във ватиканската Базилика „Свети Петър”, Светият Отец Папата в съслужение със Синодалните отци, официално ще закрие Синода на епископите посветен на новата евангелизация.

С думите на Папа Бенедикт ХVІ се закриха работните сесии на Синода, така както преди три седмици неговите думи дадоха началото на работата на епископската Асамблея. Преди всичко в словото си Папата извести една промяна: компетентността за семинариите преминава от Конгрегацията за католическото възпитание към Конгрегацията за Клира. Същевременно, компетентността за вероучението, преминава от Конгрегацията за клира към Папския Съвет за новата евангелизация. Съответните документи за тези промени ще бъдат публикувани в близко бъдеще под формата на Motu proprio.

Става въпрос за решение, каза Папата, които извира именно от контекстна на синодалните размишления. Ето защо, Бенедикт ХVІ благодари на всички онези, които работеха за провеждането на Асамблеята, която бе поучителна и насърчаваща, огледало на универсалната Църква с нейните страдания, но също с нейните радости. Също днес Господ е присъстваш и действащ, прибави Папата; усещат се насрещни ветрове, но че усеща преди всичко вятъра на Светия Дух. Оттук и сърдечните благодарности на Папата за трогателните свидетелства, предоставени в синодалната Аула, но също към президентите делегати и генералният секретар, ръководили Асамблеята, към слушателите и онези, които ден и нощ работиха неуморно. Накрая Бенедикт ХVІ отправи своите сърдечни поздрави към шестимата епископи, които по време на предстоящия Консисторий на 24 ноември ще бъдат въздигнати в кардиналски сан и които, подчерта Папата, „показват универсалността на Църквата”.

Синода продължи с гласуването на 58-те заключителни предложения, които едно по едно бяха прочетени на латински език от главния докладчик, кард. Доналд Вюерл и от специалния секретар, монс. Пиер-Мари Каре. Но дори езика на който бяха прочетени предложенията да е древен, тяхното съдържание е актуално: те подчертават, че Църквата гледа на новата евангелизация без страх и смело, виждайки в нея една истинска възможност за възвестяване на Евангелието в сложния съвременен контекст на света.

Разделени на четири групи – естество на новата евангелизация, контекста на служението на днешната Църква, пасторални отговори на днешните обстоятелства, главните действащи лица и участниците в новата евангелизация – с въведение и заключение, предложенията определят новата евангелизация като постоянна мисия на Църквата, време са пробуждане и подчертават важността от инкултурацията на вярата в съвремието, но с правилното разграничаване на положителните и отрицателни елементи. Оттук и акцента поставен върху секурализираният свят, който въпреки всичко е творение Божие, към който християните не могат да бъдат безразлични, защото живеят в светя, дори и да не са от света.

Централно място заема размисъла над първото възвестяване, за което епископите препоръчват да бъдат начертани точни водещи линии, защото възвестяването и слушането на Евангелието е право на всяка личност, вярваща или не, и е задължение за всеки християнин. Ето защо, известяването на Словото Божие, трябва да бъде в респект към всички и далеч от прозелитизма. В този контекст Синодът насърчава диоцезите и енориите в изучаването на Свещеното Писание.

Насочвайки вниманието по-специално над настоящите предизвикателства, като глобализацията, епископите подчертават, че Евангелието предоставя едно виждане за живота, което не се налага, а се предлага като послание на мир, красота, истина и надежда, което помага на човек да излезе от пост-модерната самота. Днес, отбелязват епископите, в свят в които има войни, насилия, индивидуализъм, Църквата трябва да упражнява помирението по мирен и решителен начин, носейки посланието на любов и справедливост. Оттук и призива, съдържащ се в едно от предложенията, да бъде използвана всяка възможност за закрилата на човешките права.

Обширно е размишлението над религиозната свобода, определена от Синода като основно човешко право, което включва в себе си свободата на съвестта. Имайки предвид нарасналата необходимост от закрилата на това право, Синодът предлага да се проучи създаването на една Комисия на световните религиозни лиреди, която да следи, също посредством Папския Съвет „Справедливост и Мир”, за атаките срещу религиозната свобода и свободата на съвестта. В тази насока предложенията размишляват и над човешкото развитие, защото не може да се мисли за новата евангелизация без сериозните усилия в полза на справедливостта и срещу причините за бедността.

Предложенията насочват вниманието и към средствата с които разполага новата евангелизация: масмедиите, за които се изиска една правилна формация; красотата, която е специално измерение на новото възвестяване на Евангелието; мигрантите, които трябва да бъдат защитавани в тяхното достойнство и от новите форми на робство, от трафика с хора и този на органи. Освен това епископите припомнят необходимостта от едно лично и колективно обръщане, подчертават призива към светостта за всеки един, отправят искане към институциите за защита на правото за образование и свободата на преподаване и препоръчват всеки католически университет да има департамент посветен на новата евангелизация. Подчертава се и важността от вероучението за възрастни и се потвърждава, че епископските Конференции могат да искат от Светия Престол учредяването на едно министерство за катехистите.

Синодът не забравя и новата евангелизация насочена към бедните и болните в които се вижда Христовия лик; подчертава важността на Тайнството помирение, отправяйки искането то да бъде винаги присъстващо в енориите; признава народната набожност и поклонничеството като поводи за израстването във вярата. Отправяйки поглед към харизмите, определени като дарове за Църквата, епископите ги призовават към сътрудничество с диоцезите, а от своя страна енориите са насърчени да се превърнат все повече в духовни среди отворени за всички вярващи.

Синодалните отци посвещават специфични предложения за миряните, които са приканени да работят редом до Църквата в новата евангелизация; към жените на чиито се подчертава достойнството и признават способностите; към християнското семейство, домашна Църква, първото действащо лице на живота, любовта и предаването на вярата. Без да забравя разведените или живеещите в съжителство, Синода подчертава, че Църквата трябва да намери подходящи отговори за тях. Мислите се отправят и към младежите: настояще, бъдеще и дар за Църквата, получатели и главни действащи лица на новата евангелизация, те трябва да бъдат придружавани в откриването на тяхното призвание в живота.

Предложенията отделят място и на постоянната формация на свещениците, които трябва да бъдат истински и достоверни свидетели и пример за вярата. Пред скандалите, които засегнаха живота на свещеника, епископите благодарят на всички свещеници предани на тяхното служение и искат да бъде направен специален пасторален план на придружаване за тях. Насърчение е отправено и към богопосветените, за да живеят тяхната идентичност уверено и с радост, в общение с Църквата.

Накрая предложенията разглеждат темата за диалога: икуменическия, който дава достоверност на Евангелското възвестяване и за който се изказват пожелания за допълнителен напредък; междурелигиозния, който трябва да бъде засилен преди всичко с мюсюлманите и който включва в себе си зачитането на свободата на съвестта и религиозната свобода в оптиката на взаимното сътрудничество за закрилата и насърчаването на човешкото достойнство. И още: диалога между науката и вярата и диалога с невярващите, задействан от ватиканската инициатива „Двора на езичниците”, насочена преди всичко към онзи, които познава Бог, но не желае да остане без Него, а да Го приближи поне като непознат.

Последните предложения на Синод размишляват над закрилата на Творението, предаването на вярата, изхождайки от поученията на Втория Ватикански Събор и над Дева Мария, Звезда на новата евангелизация.
Сега е ред на пост-синодалнатото насърчение на Бенедикт ХVІ да събере в едно всички тези предложения. Но междувременно вярващите трябва да помнят, че представянето на Евангелската радост в света е задължение на всички и никой не е изключен.

svt/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.