Синодалните отци гласуваха заключителното послание: новата евангелизация е наложителна за света

Продължителни и сърдечни аплодисменти: така Синодът на епископите за новата евангелизация прие „Посланието до Божия народ”, който е синтез на работните сесии на Асамблеята. Документът бе прочетен на пет езика в присъствието на Папата: италиански, френски, испански, английски и немски. Текстът подчертава, че новата евангелизация е наложителна за света и приканва християните да известяват смело Евангелието, побеждавайки страха чрез вярата.

Божият народ – определен често пъти като разсеян и объркан, заплашен от големи разочарования – е оприличен на самарянката до кладенеца, която се среща в Евангелието според Йоан: с една празна амфора. В Божия народ се чувства жаждата и носталгията за Бог и към него Църквата трябва се отправи, за да му покаже Господа. Той е като самарянката – казва посланието на Синода – защото който срещне Исус не може да не стане свидетел за известяването на Евангелското спасение и надежда. Ето защо, отвеждането на съвременното човечество до Исус е спешна необходимост за целия свят.

Въпреки това, Църквата подчертава, че за евангелизацията трябва да бъдем преди всичко евангелизирани и отправя един апел – започвайки от себе си – за обръщане, защото личните слабости и грехове на учениците на Исус тежат върху достоверността на мисията. Но християните побеждават страха чрез вярата и гледат на света със смелост, защото въпреки че е пълен с противоречия и предизвикателства, той остава винаги светът, който Бог обича.

Ето защо няма място за песимизъм: глобализация, секуларизация, миграции, атеизъм, криза на политическата хегемония и на държавата, въпреки трудностите и страданията, които водят със себе си, трябва да се превърнат във възможност за евангелизация. Не става въпрос за намирането на нови стратегии за разпространението на Евангелието като пазарен продукт, а за преоткриване на начините, чрез които хората се доближават до Исус.

Затова, посланието на Синода гледа на семейството като на естественото място за евангелизация и подчертава, че то трябва да бъде подкрепяно от Църквата, от политиката и обществото. А в лоното на семейството се подчертава особената роля на жените, отговорността на фигурата на бащата и се припомня болезнената ситуация на онези живеещи в съжителство, на разведените и на сключилите повторно брак: въпреки утвърдената дисциплина за достъпа до тайнствата, се подчертава, че те не са изоставени от Господа и, че Църквата е гостоприемен дом за всички.

Синодалният документ цитира енориите като незаменими центрове за евангелизация и припомня значението на богопосветения живот и постоянното формиране на свещениците и монасите, като приканва и миряните към известяването на Евангелието, в единение с Църквата. Специално внимание обръща на младежите – настоящето и бъдещето на човечеството и на Църквата – в една перспектива за слушане и диалог, за да бъде оценен, а не сломен, техният ентусиазъм.

Новата евангелизация има хоризонти широки колкото света, посочва Синодът и затова е от голямо значение в различните области: с културата, имаща нужда от нов съюз между вярата и разума; с възпитанието за цялостното формиране на личността; със социалните комуникации, място където често пъти се формира съзнанието и които предлагат една нова възможност за достигане до сърцето на човека; с науката, която когато не е затваря човека в материализма, се превръща в помощник за хуманизирането на живота.

Освен това, централно място заема диалогът с изкуството, изразяващо духовността чрез красотата; със икономиката и работната сфера, за да може тази последната да не бъде непоносима тежест или несигурна перспектива, а да насърчава човешкото развитие; с политиката, от която се иска една безпристрастна и прозрачна грижа за общото благо, в респект на човешкото достойнство, на семейството основано върху брака между мъжа и жената, на възпитателната и религиозна свобода, в отстраняването на причините за несправедливост и неравноправие. Важен е и междурелигиозният диалог, който допринася за мира, отхвърля фундаментализма и насилието срещу вярващите, което е тежко нарушение на човешките права.

Особено красноречиви и важни за новата евангелизация са два аспекта от живота: съзерцанието, където мълчанието позволява да се възприеме по-добре Словото Божие и служенето за бедните в оптиката за разпознаване на Христос в техните лица.

В последната част посланието гледа на Църквата в различните региони на света и към всеки един от тях отправя насърчителни думи за известяване на Евангелието: на Църквите от Близкия Изток пожелава да могат да практикуват вярата в условия на мир и религиозна свобода; Църквата от Африка е призована да развива евангелизацията в срещата с древните и нови култури, апелирайки се към правителствата за прекратяване на конфликтите и насилията.

Християните от Северна Америка, които живеят в култура, имаща елементи далечни от Евангелието, трябва да гледат към обръщането и да бъдат отворени за посрещането на имигрантите и бежанците. Латинска Америка е призвана да живее постоянната мисия за посрещане на предизвикателствата на настоящето като бедността, насилието, също и на новите условия на религиозен плурализъм. Църквата в Азия, дори да е малцинство, често пъти в пределите на обществото и преследвана, трябва да бъде насърчавана и поощрявана да укрепва вярата си. Документът изразява духовна близост към християните от континента в който, в Светата Земя, Исус се роди, умря и възкръсна.

Европа, белязана от една все по-агресивна секуларизация и ранена от десетките години режими и идеологии противници на Бог и на човека, създаде въпреки това – казва Синодът – една хуманистична култура в състояние да даде лик човешкото достойнство и изграждането на общото благо; трудностите от настоящето не трябва да сломяват духа на европейските християни, а трябва да бъдат разбирани като едно предизвикателство. Накрая Посланието насочва вниманието си към Океания накрая, която е призована да отстоява в усилията си за разпространението на Евангелието.

Посланието завършва с поверяването на Дева Мария, Звезда на новата евангелизация.

jp/ rv