Синодалните отци гласуваха заключителното послание: новата евангелизация е наложителна
за света
Продължителни и сърдечни
аплодисменти: така Синодът на епископите за новата евангелизация прие „Посланието
до Божия народ”, който е синтез на работните сесии на Асамблеята. Документът бе прочетен
на пет езика в присъствието на Папата: италиански, френски, испански, английски и
немски. Текстът подчертава, че новата евангелизация е наложителна за света и приканва
християните да известяват смело Евангелието, побеждавайки страха чрез вярата.
Божият
народ – определен често пъти като разсеян и объркан, заплашен от големи разочарования
– е оприличен на самарянката до кладенеца, която се среща в Евангелието според Йоан:
с една празна амфора. В Божия народ се чувства жаждата и носталгията за Бог и към
него Църквата трябва се отправи, за да му покаже Господа. Той е като самарянката
– казва посланието на Синода – защото който срещне Исус не може да не стане свидетел
за известяването на Евангелското спасение и надежда. Ето защо, отвеждането на съвременното
човечество до Исус е спешна необходимост за целия свят.
Въпреки това, Църквата
подчертава, че за евангелизацията трябва да бъдем преди всичко евангелизирани и отправя
един апел – започвайки от себе си – за обръщане, защото личните слабости и грехове
на учениците на Исус тежат върху достоверността на мисията. Но християните побеждават
страха чрез вярата и гледат на света със смелост, защото въпреки че е пълен с противоречия
и предизвикателства, той остава винаги светът, който Бог обича.
Ето защо няма
място за песимизъм: глобализация, секуларизация, миграции, атеизъм, криза на политическата
хегемония и на държавата, въпреки трудностите и страданията, които водят със себе
си, трябва да се превърнат във възможност за евангелизация. Не става въпрос за намирането
на нови стратегии за разпространението на Евангелието като пазарен продукт, а за преоткриване
на начините, чрез които хората се доближават до Исус.
Затова, посланието на
Синода гледа на семейството като на естественото място за евангелизация и подчертава,
че то трябва да бъде подкрепяно от Църквата, от политиката и обществото. А в лоното
на семейството се подчертава особената роля на жените, отговорността на фигурата на
бащата и се припомня болезнената ситуация на онези живеещи в съжителство, на разведените
и на сключилите повторно брак: въпреки утвърдената дисциплина за достъпа до тайнствата,
се подчертава, че те не са изоставени от Господа и, че Църквата е гостоприемен дом
за всички.
Синодалният документ цитира енориите като незаменими центрове за
евангелизация и припомня значението на богопосветения живот и постоянното формиране
на свещениците и монасите, като приканва и миряните към известяването на Евангелието,
в единение с Църквата. Специално внимание обръща на младежите – настоящето и бъдещето
на човечеството и на Църквата – в една перспектива за слушане и диалог, за да бъде
оценен, а не сломен, техният ентусиазъм.
Новата евангелизация има хоризонти
широки колкото света, посочва Синодът и затова е от голямо значение в различните области:
с културата, имаща нужда от нов съюз между вярата и разума; с възпитанието за цялостното
формиране на личността; със социалните комуникации, място където често пъти се формира
съзнанието и които предлагат една нова възможност за достигане до сърцето на човека;
с науката, която когато не е затваря човека в материализма, се превръща в помощник
за хуманизирането на живота.
Освен това, централно място заема диалогът с изкуството,
изразяващо духовността чрез красотата; със икономиката и работната сфера, за да може
тази последната да не бъде непоносима тежест или несигурна перспектива, а да насърчава
човешкото развитие; с политиката, от която се иска една безпристрастна и прозрачна
грижа за общото благо, в респект на човешкото достойнство, на семейството основано
върху брака между мъжа и жената, на възпитателната и религиозна свобода, в отстраняването
на причините за несправедливост и неравноправие. Важен е и междурелигиозният диалог,
който допринася за мира, отхвърля фундаментализма и насилието срещу вярващите, което
е тежко нарушение на човешките права.
Особено красноречиви и важни за новата
евангелизация са два аспекта от живота: съзерцанието, където мълчанието позволява
да се възприеме по-добре Словото Божие и служенето за бедните в оптиката за разпознаване
на Христос в техните лица.
В последната част посланието гледа на Църквата в
различните региони на света и към всеки един от тях отправя насърчителни думи за
известяване на Евангелието: на Църквите от Близкия Изток пожелава да могат да практикуват
вярата в условия на мир и религиозна свобода; Църквата от Африка е призована да развива
евангелизацията в срещата с древните и нови култури, апелирайки се към правителствата
за прекратяване на конфликтите и насилията.
Християните от Северна Америка,
които живеят в култура, имаща елементи далечни от Евангелието, трябва да гледат към
обръщането и да бъдат отворени за посрещането на имигрантите и бежанците. Латинска
Америка е призвана да живее постоянната мисия за посрещане на предизвикателствата
на настоящето като бедността, насилието, също и на новите условия на религиозен плурализъм.
Църквата в Азия, дори да е малцинство, често пъти в пределите на обществото и преследвана,
трябва да бъде насърчавана и поощрявана да укрепва вярата си. Документът изразява
духовна близост към християните от континента в който, в Светата Земя, Исус се роди,
умря и възкръсна.
Европа, белязана от една все по-агресивна секуларизация и
ранена от десетките години режими и идеологии противници на Бог и на човека, създаде
въпреки това – казва Синодът – една хуманистична култура в състояние да даде лик човешкото
достойнство и изграждането на общото благо; трудностите от настоящето не трябва да
сломяват духа на европейските християни, а трябва да бъдат разбирани като едно предизвикателство.
Накрая Посланието насочва вниманието си към Океания накрая, която е призована да отстоява
в усилията си за разпространението на Евангелието.
Посланието завършва с поверяването
на Дева Мария, Звезда на новата евангелизация.