Новите светци: Ана Шафер - болестта като свидетелство на вярата
Баварката Анна Шафер
живее в периода между 1800 и 1900 г. и има голямото желание да стане мисионерка, но
тежък инцидент я приковава дълги години на легло. Въпреки това, тя е винаги готова
да изслушва всички и да се моли за всички. Когато Йоан Павел ІІ я обявява за Блажена
през 1999 г. той посочи, че „болестта и слабостта могат да бъдат чертите, върху които
Бог пише своето Евангелие”. На 21 октомври, Бенедикт ХVІ я причисли към Светците на
Католическата църква, заедно с други шест Блажени. За нейната святост, пред Радио
Ватикана говори постулаторът на нейната кауза, Андреа Амбрози:
********** "Не
трябва да забравяме, че бе една мирянка, която прекара голяма част от своя кратък
живот на легло сред големи страдания, в резултат на инцидент станал когато бе едва
15 годишна. От този момент, в разстояние на повече от 20 години живее сред страдания,
благодарейки на Господ за всичко, което и изпраща. За нас миряните, тя е пример да
приемем мисията, която Исус е установил за всеки от нас, може би и тази да прегърнем
смирението, понякога по-тежко от кръстовете. Животът ни запазва винаги много изненади
и ние сме склонни да бъдем песимисти, затова Ана Шафер ни учи, че с помощта на Исус
можем винаги да превръщаме всекидневните нерадости в моменти на радост, ако гледаме
на тях като повод за срещата с Исус.
Ана Шафер силно желае да бъде мисионерка.
И въпреки че, нейният живот поема друга посока тя се превърща в мисионерка сред заобикалящите
я... От своето легло на страдание, тя винаги гледа към мястото, което за нея
бе централно: това да стане мисионерка. Тя е мисионерка, защото е обкръжена от много
хора, които приема и с които говори по начин, изглеждащ понякога странен за една млада
и необразована жена. В своя богат дневник от стотици писма, тя пише по малко на всички
и говори винаги за разпространението на любовта към Христос и за мисиите.
Говори
се често за сънищата на Ана Шафер. За какво става въпрос? Ана сънува и вижда
това, което ще и се случи в последствие. Посредством тези сънища, тя пречиства своята
душа до такава степен, че навлиза в едно специално единение с Господа. Хората осъзнаваха,
че тя наистина бе единена с Господа, дори от нейното лице, което бе единствената част
от тялото и, което се усмихваше и бе щастлива, докато останалата част бе цялата в
рани.
Ана умира през 1925 г. Днес тя е една позната фигура, особено в Германия. Тя
е много известна, особено в диоцеза на Регенсбург и в цяла Бавария. Много поклонници
идват и от други близки страни, особено от Австрия и Швейцария. Красноречив е факта,
когато на беатификацията на тази скромна девойка, живяла наистина един живот на големи
страдания, дойдоха много вярващи и поклонници от много европейски държави.