Новите светци: Джовани Батиста Пиамарта - необятно сърце дарено на младите

Един живот в служба на младежите и на тяхното бъдеще. Тази е една от многобройните дефиниции, които най-добре описват отец Джовани Батиста Пиамарта, от Бреша, когото Папата ще канонизира в неделя на площад Свети Петър. Той е основал през 1900 г. Конгрегацията на Светото Семейство от Назарет и Конгрегацията на монахините Скромни слуги на Господа. Любовта към младежите завършва със създаването на училище за млади занаятчии, посветено на професионалната подготовка и на християнското израстване на хиляди младежи. Младите занаятчии днес са едно голямо училище, със 700 младежи ангажирани в професионалното формиране – от които 20-30% са младежи от други страни – и заедно с тях едно друго средно училище за 300 ученици. Една актуална фигура, според постулатора отец Игор Фабиано Манцило.

**********
Неговата актуалност е объркваща, защото той работи и живя целия свой живот, своя опит на вяра и на святост, именно в едно специално поле: това на младежите, но младежи бедни от страна на трудовия свят. Следователно неговото голямо желание бе това да даде семейство, образование и работа за младежите, които не са имали други възможности, които не са имали други перспективи. Това са били бедни младежи, изоставени, сираци, готови да вършат престъпления. Идеята е тази: да се вземат тези младежи и да се направят главните действащи лица за своето бъдеще, т.е. давайки им бъдеще; давайки им бъдещето на младежи каквито са били, сигурно лишени от бъдеще.

Днес младежите какво биха могла да научат от тази фигура, какво би могъл да ги научи този човек в тези трудни времена?
Отец Пиамарта казваше: „На най-лошия младеж от града, ако ти му дадеш доверие, надежда, способност, ти му даваш способността да върши чудеса”. Ако ние натоварим нашите младежи с доверие и надежда, ние ги правим способни да вършат чудеса. Тази е идеята на отец Пиамарта, мисълта че може да подари на днешните младежи, на младежите от трудовия свят – несигурен и труден, това голямо доверие в собствените способности, защото нашите способности са дар от Бога. Голямото доверие в провидението, като присъствие на Бог, който придружава нашия живот. Отец Пиамарта казваше: „Аз съм една малка капка мастило в края на голямата златна книга на апостолите на любовта”. Затова казвам, че тази капка става святост: става свята капката, която беше отец Пиамарта. Затова всички ние, всички наши младежи, когато по хиляди причини се почувстват мастилени петна, тогава можем да им дадем възможността да станат „красиви” мастилени петна.

jp/rv