2012-10-22 16:03:49

Карол Войтила: Папата на новата евангелизация


RealAudioMP3 На 22 октомври Църквата чества литургичния празник на Блажен Карол Войтила. Неговия изключителен понтификат се характеризира със стремежа към нова евангелизация. Именно папата поляк въвежда този термин още през далечната 1979 при първото си посещение в родната Полша, посочвайки че мисията сред народа (ad gentes) е едно от предизвикателствата за Църквата пред Третото хилядолетие.

„Чувствам, че е настъпил момента всички църковни сили да бъдат насочени към новата евангелизация”, пише папа Войтила през 1990 в енцикликата си Redemptoris Missio (Мисия за Спасението). В този документ Карол Войтила подчертава, че Църквите с древна християнска традиция, „имащи задачата за новата евангелизация, не могат да не бъдат мисионерски към неизповядващите християнската вяра в другите страни и континенти, ако не са сериозно загрижени за християните в своите Църкви”.

Йоан Павел ІІ ясно посочва кои са опорните точки в тази нова задача на Църквата: „Евангелизацията на новото хилядолетие трябва да се позовава на доктрината от Втория Ватикански събор”, подчертавайки че главните действащи лица в нея са епископи, свещеници, богопосветени и миряни. Особена отговорност имат миряните, което Папа Войтила изтъква в апостолическото насърчение Christifedelis laici:

„Новата евангелизация, отправена не само към отделните хора, а към цели слоеве от населението в различните ситуации, среди и култура, е насочена към формацията на църковните общности в които вярата да се освободи и възвърне своята първоначален смисъл за принадлежност към Христос и Неговото Евангелие; за църковно общение в Него и за да се живее любовта в служението” (Слово пред италианските епископи, 18 май 1989)

Папата „поклонник в света”, убеден, че Църквата трябва да бъде мисионерска, за да бъде евангелска, подновява апела за нова евангелизация в Апостолическото писмо „Nuovo MIlennio Ineunte”: “Необходимо е отново да разпалим първоначалния мисионерски устрем, пропити от апостолския жар на Петдесятница”. С течение на годините Йоан Павел ІІ отслабва физически, но в него здраво укрепва убеждението, че с напредването на секуларизма за Европа и Запада все по-спешна става нуждата от ново известяване на Благата Вест”:

„Нашата християнска отговорност се изразява с участието в новата евангелизация, сред чиито плодове се включва цивилизацията на любовта. Евангелието и евангелизацията не се идентифицират с културата, защото са независими от тях, но въпреки това притежават обновяваща сила, която може да повлияе положително на всички култури” (Генерална аудиенция, 15 декември1999).

В последните години на своя понтификат, Папа Войтила свързва темата за „новата евангелизация” с „християнските корени” на Европа. Един бином, който отразява приемствеността между настоящия Папа и неговия предшественик:

„Европейската култура създава впечатление за „мълчаливото отстъпничество” на задоволения човек, който живее сякаш Бог не съществува. Това потвърждава, че Европа – от Изток до Запад - се нуждае от надежда, която да даде смисъл на живота и историята (Ангел Господен, 13 юли 2003).

Уморен и болен, Папа Войтила дава още едно плодотворно свидетелство в своя понтификат, като посвещава темата на Световния ден на Болните през 2000г. на „новата евангелизация”. Болниците, както и във всеки дом в който има страдащи, пише Войтила, са „привилегирована среда за новата евангелизация, която трябва отново да извести Евангелието, носител на надеждата”.

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.