Архимандрит Елдъров: "Горе сърцата"

На 1 ноември в Софийска градска художествена галерия ще бъде представена книгата “Sursum corda” на професор архимандрит Георги Елдъров, визитатор на българите католици в чужбина(1966 -1991), дългогодишен ръководител на българската програма на Радио Ватикана (1966 -1991) и единственият българин богослов, работил като консултант и експерт по време на Втория ватикански събор от 1960 до 1965 г. Вестник „Абагар” е последното значимо дело на този духовник и ерудит (1991 -2011). Всъщност, книгата е неговият пътепис за живота, написан за страниците на в-к „Абагар” до последните три години и половина на неговия живот (1926-2011). Книгата е с обем 425 страници, богато илюстрирана с фотографии от срещите и местата свързани с монс. Елдъръв. Сред 25-те глави фигурират „Годините от Втория Ватикански събор”, „Американската тема” ”Радио Ватикана”, "ДС и ние", „Българската следа”, „Между Рим и София”, „На Витошката кота”. Съставител на книгата е Ангелина Павлова, която е настоящия директор на Фондация „Абагар- 2005”, създадена от монс. Елдъров с мисълта да съхранява, опазва и разпространява неговия архив и творчество. Повече за събитието и за бъдещето на фондацията научаваме в разговор с г-жа Павлова:

*********
"Животът на монс. Елдъров не може да се опише с една дума или с едно изречение, но това е лично за мен като човек, който беше до него през последните осем години, животът на един голям българин в емиграция, който никога не забрави България, никога не забрави желанието да направи, да допринесе нещо за българската култура. Така че ще направим едно слайт-шоу, което да покаже снимките и като книгата е изключително богата на снимков материал – вътре има над 144 снимки, които описват неговия живот. Въпреки че във вестника, който той списваше и за който той публикува този пътепис те са много повече, наложи се по тази причина, че не можеше всичко да се включи, някои от снимките да бъдат редуцирани, но се постарахме да запазим неговия дух и впечатлението, което човек добива, когато разлиства книгата е че той почти навсякъде е усмихнат.

Книгата се появява в Деня на будителя, съвпадение или нарочно е избрана тази дата?
Не е случайно. Ние нарочно решихме да направим представянето на книгата за Деня на будителите, защото за всеки, който го познаваше, а той познаваше много хора, беше много сърдечен, много открит, много приятелски настроен, независимо дали е познат или непознат, хората запазваха дълго време спомена за всяка една среща, дори и минимална. Всеки е останал с един спомен за него като за един благ, скромен човек, който винаги има какво да каже, винаги можеш да научиш нещо от него и това е в пълния смисъл на думата за нас будител и затова решихме и избрахме тази дата. А не случайно СГХГ, защото последните колоквиуми, които той направи бяха там, чувстваше се добре в тази среда. Той направи 45 колоквиума за 20 години. Тези колоквиуми бяха на най-различна тема. Аз лично съм присъствала на последните 10 от тях. Те бяха на теми, които съпътстваха живота, живота на Църквата, на католическата Църква, като теми, а някои бяха, за да се припомнят определени събития, определени личности или проблеми, които са щекотливи в обществото. Последният беше за да се припомни отново делото на свети Франциск Асизки.

Защо избрахте това заглавие на книгата?
Не случайно е избрано и заглавието на книгата, която си позволихме да сложим, защото това беше девизът както се казва на монс. Елдъров „Сурсум корда – Горе сърцата. С това подкрепяше хората. Писмата му завършваха със „Сурсум корда”. Това, което си позволихме да допълним в нея освен неговото слово, което не сме променяли, е да направим една допълнителна глава последна, в която публикуваме пълната му биография, прекалено богата на събития и факти, да съберем всичките му по-важни произведения и научни трудове, и да публикуваме неговото символ-верую, молитвата, която св.Франциск съчинява, която е обърната към брата-слънце. Всъщност това, което може би най-силно го обозначава за нас всички, които живеехме около него през последните години в България, защото той се върна в България след повече от 60 години престой в емиграция, е един текст написан за в-к „Абагар и който е сложен на корицата: „Какво е дала на света България?”.

Всъщност тази е първата инициатива на Фондацията след кончината на монс. Елдъров. Какви са вашите намерения и мислите ли за други инициативи?
Той създаде тази фондация с цел да съхрани и да опази неговия архив, който е събиран много дълги години. Всъщност ние във времето, когато беше жив и беше директор на тази фондация, сме подреждали и селектирали тези събирани от него документи. Това, което имаше той желание да прави е това да пише. Смяташе, че много време ще загуби ако прави текстове направени за книги.- Той искаше да пише повече текстове и тъй като в-к Абагар се издаваше от фондацията и правата са на тази фондация, той ни остави вестника, за да може от него да селектираме и да издаваме неговите книги. Така, че първата е неговият пътепис, който той писа последните три години и половина от своя живот. Следващата книга, тъй като през 2013 се навършват 60 години от смъртта на монс. Анджело Ронкали - папа Йоан ХХІІІ, ще издадем книга с текстове и за Втория Ватикански събор и за Ронкали. Искаше да я нарече Ронкалиана, защото все повече виждаше смисъла да се говори за Папа Ронкали като една история, която няма край. Започнал от България и непрекъснато разширяваща се, защото виждам че непрекъснато се откриват нови архивни единици касаещи България. Така че това е следващата книга, а ние си поставяме една голяма задача. Тъй като дневникът му е започнат още от 63-та година, впоследствие да издадем като многотомно издание и неговия дневник. Така че основното, което искаме да правим и целим е популяризиране личността на Георги Елдъров".

dg/ rv