Бенедикт ХVІ: "настъпва нова християнска пролет”

Идеологиите изглеждат силни и непоклатими, но имат броени дни, тъй като след известно време се изхабяват и губят силата си, докато Евангелието никога не се изхабява, защото винаги дава отговори на нуждите на сърцето и разума по пътя на истината. Това казва Папа Бенедикт ХVІ в интервю, което е част от филма „Bells of Europe” – Камбаните на Европа, който бе излъчен пред участниците в Синода за новата евангелизация (октомври 2012). Филмът представя фрагменти от ексклузивни интервюта с видни християнски лидери, сред които Бенедикт ХVІ, Вселенския патриарх Вартоломей І, Всеруския и Московски патриарх Кирил, Кентърбърийския архиепископ Роуън Уилямс, бившия председател на Федерацията на Евангелските църкви в Германия и други видни представители в областта на политиката и културата. Обединяващата нишка във филма е камбанния звън от различни точки на Европа и третира темата за християнството, европейската култура и бъдещето на Стария континент. Филмът е реализиран от Ватиканския Телевизионен Център и е на разположение на италианската държавна телевизия RAI Cinema, която има правата за телевизионно разпространение и home video. Предлагаме пълния текст на интервюто с Папа Бенедикт ХVІ.

В интервюто Папа Бенедикт ХVІ обяснява своето антропологично виждане за човека, обладан от Божията любов, като изразява надеждата за преоткриване на човешкия лик, създаден по Божи образ и подобие, евангелските ценности и дълбоките корени на Европа, които дават надежда не само за континента, а за всеки човек:
„Първият повод за тази надежда се състои във факта, че жаждата и търсенето на Бог е дълбоко вписано в човешката душа и не може да бъде заличено. Разбира се, за известно време Бог може да бъде забравен и изместен на втори план, заемайки се с други неща, но Бог никога не може да бъде заличен. Съвсем вярно е казаното от св.Августин, че хората са обезпокоени докато не открият Бога. Това безпокойство съществува и днес. То е надеждата, че човек винаги, както и днес, върви към този Бог. Вторият повод се състои във факта, че Евангелието на Исус Христос, вярата в Христос, е истинска. Истината не остарява. Тя също може да бъде забравена за известен период и може да бъде изместена настрана, но истината не изчезва. Идеологиите имат броено време. Изглеждат силни и непоклатими, но след известно време се изхабяват, губят силата в себе си, тъй като им липсва дълбоката истина. Притежават частици от истината, но накрая се изхабяват. Евангелието, обаче, никога не се изхабява. Във всеки исторически период изпъкват неговите измерения, неговата новост да отговори на нуждите на сърцето и разума, които могат да се срещнат по пътя на истината. Поради това към убеден, че настъпва нова пролет за християнството. Третият повод, емпиричен, виждаме във факта, че това безпокойство действа у младите хора. Младежите са свидетели на много неща предложени от идеологиите и консумизма, но разбират тяхната празнота и недостатъчност. Човекът е създаден за безкрайното. Крайното е много малко. Затова виждаме, че именно в новите поколения това безпокойство отново се събужда и им помага да преоткрият красотата на християнството. Неговата стойност се състои в дълбочината и радикалността. Антропологията ни посочва, че винаги има ново пробуждане на християнството, а фактите потвърждават това с една дума: дълбока основа. Това е християнството. Истината винаги има бъдеще.

Вторият въпрос към Бенедикт ХVІ засяга Европа и дали е възможно християните видимо да свидетелстват евангелските ценности в които вярват и търсят нови пътища за посрещането на големите общи предизвикателства в епохата на постмодернизма и мултикултурността:
„Това е голям въпрос. Очевидна е голямата икономическа, културна и интелектуална тежест, която днес Европа има в света. Но тази голяма тежест съответства на една голяма отговорност. Европа трябва да намери своята пълна идентичност, за да може да говори и действа според нейната отговорност. Според мен, проблемът не е в националните различия. Става въпрос за различия, които не са разделения, благодарение на Бог. Нациите остават, но тяхното културно, човешко, емоционално различие представлява голямо богатство, което намира своя завършек и дава началото на една голяма културна симфония. Те са основата на една обща култура. Проблемът на Европа в търсенето на своя идентичност се състои в това, че тя има две души: едната е абстрактния разум, антиисторичен, който се стреми да господства над всички култури. Разум, достигнал до своята крайност, който иска да се освободи от всички традиции и културни ценности в името на една абстрактна рационалност. Пример за такъв разум бе първото съдебно решение на Европейския съд в Страсбург по въпроса за Разпятието с което този абстрактен разум иска да се еманципира от всички традиции и от самата история. Но така не може да се живее. Нещо повече, дори „чистия разум” е обусловен от една историческа ситуация и само в този смисъл може да съществува. Другата душа можем да наречем християнска, която е отворена към всичко разумно. Тази душа, от която произлиза смелостта на разума и свободата на критичния разум, но която остава свързана с корените, дали произхода на Европа и я изградили с нейните големи ценности и голяма интуиция във визията за християнската вяра. Тази душа, особено в икуменическия диалог между Църквите – католическата, православната и протестантската - трябва да намери своя общ израз и посрещне абстрактния разум. Това означава да приеме и съхрани свободата на критичния разум по отношение на всичко, което може да прави, но практикувайки я и конкретизирайки я в съчетанието на големите ценности на християнството. Само в този вид Европа може да има своя тежест в диалога между културите днес и утре, тъй като освободения от всички култури разум не може да диалогира с другите култури. Само онзи разум, който има историческа и морална идентичност може да говори с другите в търсене на междукултурност в която всички могат да намерят основата за единството на ценности, които разкриват пътищата към бъдещето и нов хуманизъм, което трябва да бъде нашата цел. Този хуманизъм се обогатява от голяма идея за човека, образ и подобие на Бога”.

dg/ rv