Защо „година” на вярата

В продължение на една година - от 11 октомври, когато се навършва 50-та годишнина от откриването Втория Ватикански събор, до празника Христос Цар през идната година – живота на Църквата ще бъде изпълнен със събития, срещи и конгреси под знака на „Годината на Вярата. Когато през октомври 2011 Папа Бенедикт ХVІ обяви тази особена година, бе ясно, че след Годината посветена на Свети Павел и Годината на свещениците трябва да последва по-голям проект в перспектива на Новата Евангелизация.

Годината на вярата вече притежава всички елементи, които обикновено се приписват на големите събития: тържествено откриване и закриване, кулминационни моменти, специално лого и т.н. Ватикана няма да бъде единственото място за провеждането на събитията. Ако всички върви добре, в нея ще участват и многобройните локални Църкви със свои програми за събития, срещи, литургични чествания, изложби и други, което преминава под знака на тази особена година.

Въпреки тематична, Годината на вярата съдържа и рисковете на всички големи събития, които често са дискутирани около Световните Младежки Дни. Събират се огромен брой хора, а духа на общността, музиката и особената атмосфера могат да повлияят на хората и на техните възгледи, но после всички се връщат и продължават своето ежедневие и много трудно е да се пренесе духа на изживяното. Нещо аналогично може да се случи и на събитията за Годината на вярата.

Всички събития имат определена продължителност, което е в натурата на нещата. Но вярата, особено вярата в ежедневието, търси нещо повече. Вярата изисква време, свидетелстване и предаване, вярата може да променя. Изживеният момент, колкото и да е хубав, не е достатъчен. Годината на вярата не може да се превърне в колекция от събития.

Тогава, какво означава годината на вярата?

Папа Бенедикт ХVІ го казва в своята проповед на 16 октомври миналата година в която обяви тази година. В нея той подчерта две неща: да се даде и да се извести. Папата иска да види импулса на цялата Църква. Преди молитвата Ангел Господен на същия ден, той отново поясни целта на тази година: не става въпрос за годишнина, например за Втория Ватикански събор, а за подкрепа и известяване. Годината на вярата означава активност: да разбуди жизнеността на вярата.

Годината на вярата може да даде важен принос. Ключовата дума е „импулс”. Срещите, литургиите и концертите не предлагат решения на откритите въпроси, но могат да ги изведат на преден план. Събитията през тази година ще определят и водещите теми.

Годината на вярата е продължение на онова, което Епископския синод провежда във Ватикана през октомври. Но също и продължение на оставеното от Втория Ватикански събор: обновление и пак обновление.

За една година Църквата ще насочи вниманието към въпроси за известяване на вярата в съвременната епоха с надеждата това да правят всички. Точно това е основната мотивация на Годината на вярата. Всичко останало продължава, както винаги в ежедневието.

Берн Хагенкорд