Неделна проповед от отец Койчо Димов: да потърсим в живота си Божията Премъдрост

ХХVІІІ неделя през годината
"Продай всичко що имаш и върви след Мен" (Марко 10, 17-30)

Литургичните четива от ХХVІІІ неделя през годината ни поставят пред един радикален избор, който можем и трябва да направим за Господ, ако вярваме в Него и Му се доверяваме. Неделният евангелски откъс е много красноречив за това, не дава пространство за съмнения или колебания, нито дава възможност за компромиси, а по-скоро иска цялостно разположение, откъсване от всичко, преданост към закона Божий и съвестта, отговор на специалното призванието, което Господ може да отправи във всеки един момент към всеки един от нас. Коментар от отец Койчо Димов, енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф” в с. Бърдарски Геран и църквата „Успение Богородично” в гр. Враца.

**********
Драги братя и сестри в Христа,
Преди броени дни започнахме Годината на вярата, едно време за духовна промяна, за обновяване и растеж във вярата, и за всичко това ние се молим на Светия Дух, Който Единствен прониква в дълбините на човешкото сърце, за да му даде мир, духовна радост, утеха, светлина от Бога. В днешната XXVIII неделя през годината, Бог ни предлага най-скъпия, безценния си дар на Своята премъдрост. В първото четиво, от книгата „Премъдрост”, Божията премъдрост е сравнена с едно безценно съкровище – в сравнение с Нея, „златото е нищожен пясък, а среброто – кал” /Прем.7,9/. Премъдростта е обикната повече от здравето и хубостта, и притежава за ума една неугасваща светлина. Какво е Премъдростта и каква роля има в живота на човека?

Премъдростта идва от Бога, още в началото на света, когато Бог твори всичко с мъдрост и любов, Той оставя отпечатъка на Премъдростта Си във всичко сътворено – книгата на живота говори на всички за Неговата Премъдрост, но когато Бог си избра един народ, Своя народ – Израил, Той му остави Премъдростта Си написана в закона /Тората/, в Словото Божие, и така вярващия имаше написана в Словото Божията Премъдрост, Която да осветява всеки ден от живота му, и да го въведе във вечния живот. Но този безценен дар Божи, Премъдростта, е толкова велик, чист, свят, че замъгления от греха човешки ум не може да го възприеме и да го живее в пълнота. Грехът забулва като с покривало човешкия разум, и му пречи да вкуси безценната Божия Премъдрост.

И така израилтяните направиха от Закона, Който Бог им даде, един свой сборник от наредби, правила и обичаи без дух, една своя човешка премъдрост, една наука или по-точно една своя философия, която да им ръководи живота, но да не може да свали покривалото на греха, за да им даде вечния живот. Св.Павел Апостол казва: „Умовете им се затъпиха, понеже и до днес, кога се чете Вехтият завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа, и до днес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им” /2 Кор.3, 14-15/. От дълбините на човешката душа се отправя този зов, този вик за помощ от Бога: „О, Боже, ела ми на помощ! Господи, побързай да ми помогнеш!” /Пс.117, 25/. И Бог отговаря на човешкия вик – когато Словото Божие, Неговата Премъдрост става плът и се ражда като човек – Исус от Назарет.

В Стария завет се загатва за това събитие: „Премъдростта си съгради дом, проводи слугите Си да възвестят – дойдете, яжте хляба ми и пийте виното ми” /Притчи 9, 1-5/. Без съмнение този дом е Тялото Христово, Тялото на Исус, Което в същото време е Неговото Мистично Тяло – Църквата. В Исуса ние имаме цялата Божия Премъдрост станала плът, Исус ни Я открива и желае щедро да ни Я дари.

И този богаташ от днешното Евангелие отива при Исус, гладен за Премъдростта, Която да му даде вечен живот, като поставя екзистенциялния въпрос на Исус: „Учителю благи, какво да сторя, за да имам вечен живот” /Мк.10, 17в/. Този богаташ е спазвал още от младините си Божиите заповеди, наредбите на Закона, но има нещо, което не спазил – той е твърде богат на своята си мъдрост, трябва да отиде и продаде всичко, което има, в което вярва, и тогава ще намери едно ново съкровище, Небесната Премъдрост, с Която ще е намерил Исуса, а с Него и вечния живот. Когато срещнем Исус имаме пред нас само две възможности – или да оставим /продадем/ всичко, за да Го следваме – както са направили Светите Апостоли, или да Го срещнем, но да не се откажем от нашите богатства – материални или духовни, с които живеем, и да си отидем тъжни, като богаташа от днешното Евангелие. За него, онова, което определяло всекидневния му живот било по-важно от истинското, Небесното съкровище, от Премъдростта. В този богаташ можем да видим като в огледало цялата човешка философия, възгорделия се разум, отделен от вярата, който от Просвещението насам определя модерното човешко мислене и битие, но той не носи щастие, а тъга, не дава живот – а смърт.

Божията Премъдрост казва: „Който ме е намерил, намерил е живота, и ще получи благодат от Господа, а който съгрешава – нанася вреда на душата си, всички, които Мене мразят, смърт обичат /Притчи 8, 35-36/. Тогава отговора на въпроса „какво да направя, за да имам вечен живот” има само един отговор – търси да намериш в живота си Божията Премъдрост, и когато Я намериш, приеми Я като храна, която да изпълни живота ти, да те направи истински богат, мъдър и щастлив като Йов, и да ти дари вечния живот.

Но това е дело на Светия Дух, Който открива, припомня и осветява личността на Исуса Христа, възкръснал и жив. Затова истинския мъдрия човек е духовния човек, онзи, който е воден от Духа и живее според Духа. Само духовния човек може да възприеме мъдростта на Кръста, за философа – Кръста е безумие, а за духовния човек – Кръста е философия /виж 1 Кор.1, 22-24/. Но тази истина е само за малките, за децата, на които е Царството Божие. Всички, които са оставили всичко заради Христос и Царството Божие са малки, станали като деца, но намерили онова съкровище, заради което са продали всичко, намерили са Царството, заради което са започнали един нов живот.

Вярвам, че Исус е Божият Син, Божията Сила и Премъдрост, вярвам, че Неговото Слово е моето съкровище и живот, вярвам, че Светият Дух е моя Учител за Истината, за Живота и вечността. Амин.

отец Койчо Димов