Вярата в ежедневието: Какво предлага вярата

Вярата има различни аспекти. Израснали сме с една система на вярата, която не само е оформена от учението на Църквата, но също и от вярата, живяна от нашите предци. В тази традиция на вярата ние получаваме една определена сигурност. Тя съдържа отговорите на въпросите който хората винаги са задавали. Показва ни как да реагираме пред предизвикателствата на живота, пред болестите, пред страданията, пред разочарованията и неуспехите, пред конфликтите и несигурността, пред външните и вътрешни очаквания. Тази вяра оформя отвътре мисленето и чувствата ни, но е малко осъзната.

Ако започнем да мислим сами, бихме могли да поставим под въпрос системата на вярата, която ни е била предадена, но не бихме могли да се отнасяме към нея като с нещо незначително. Нашите корени, на които се крепим, са потопени в хумуса на тази традиция. В живота без друго се достига до момент в който трябва да се отдалечим от това , което сме получили. И това не е нещо погрешно: трябва да продължаваме да поставяме критични въпроси. След въпросите обаче трябва да си дадем сметка за доброто, което ни е било предадено и до колко е в състояние да ни осигури подкрепа и днес: подкрепа, живяна съзнателно.

Един друг важен аспект може да се намери във факта, че вярата дава обяснение на нашата действителност. Не е една абсолютна сигурност и не предлага никаква абсолютна увереност. Не съществува вяра без съмнения. Но също съмнението съпътства и невярвящите. Въпросът е дали тази вяра съответства на реалността и до колко. Можем да наблюдаваме внимателно разяснителните схеми с които невярващите тълкуват реалността и да сравним дали съответстват в основни линии на реалността, както е обяснявана от вярата.

Нека се замислим над алтернативата на безверието, която ни казва: “Всичко е въображаемо. Не можем да знаем нищо”. Обмисляйки в дълбочина тази алтернатива в нас се надига дълбоката убеденост, че тълкуването дадено от вярата е правилно. И узрява решението: “Залагам на вярата. Решавам в полза на вярата”. В крайна сметка, ясно е, че не можем да демонстрираме вярата, но въпреки всичко тя е разумна. Ето защо не е срещу разума ми да заложа на вярата. Винаги обаче ще е необходимо смелост да се гмурнем във вярата, необходимо е доверие и решимост.

Вярата предлага и още нещо: не залага на разбирането или тълкуването, a на отношението. Вярвам на някого. Вярата e доверие в една личност. Дори ако това доверие потвърждава разбирането, че Бог е истинската подкрепа на нашия живот, в крайна сметка много хора не успяват искрено да се уповават в Бог, който им изглежда така далечен. И все пак чувстват, че са подкрепяни по някакъв начин. Дитрих Бонхофер, в своята известна поема, написана преди да бъде убит в концентрационния лагер, говори за приятелските сили, които ни поддържат: “От приятелски сили чудно обгърнати, очакваме утешени това, което идва. Бог е с нас сутрин и вечер, и ще бъде с нас през всеки нов ден”. Към тези думи могат да се обърнат също тези, които имат проблем с разпознаването на Бог като основа на тяхното доверие.

bp/ rv