Вторият Ватикански събор - компас за Църквата

Вторият Ватикански събор е „силен призив да преоткриваме всекидневно красотата на нашата вяра”. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър в присъствието на повече от 40 хиляди поклонници и вярващи от цял свят. В навечерието на откриването на Годината на Вярата, Папата посвети своя катехизис на съборната асамблея, провела се точно преди половин век, като посочи за "необходимо да се завърнем към нея, освобождавайки я от тълкуванията, които често я изопачават".

„Вторият Ватикански събор е „събитие изпълнено със светлина, която и днес блести”, каза Папата, като сподели с вярващите своите лични спомени от участието си в него. Цитирайки Папа Войтила, който нарича Втория Ватикански събор „голяма благодат дарена Църквата през ХХ век”, Бенедикт ХVІ посочи, че въпреки това се е натрупала „утайката от твърде много анализи, които заличават неговото изначално сияние”:

„Трябва да се завърнем към документите на Втория Ватикански събор, освобождавйки се от ония публикации, които вместо да помагат за тяхното опознаване ги укриват, защото те са актуални и днес; те са компас за кораба на Църквата в открито море, сред бурите или спокойни води, за да плава сигурно и да стигне до своята цел”.

На събора проф. Йозеф Ратцингер участва като „експерт”. В качеството си на такъв припомни на хората, че в своята две хилядолетна история, когато Църквата свиква Събор, това означава, че трябва да обсъди доктринални въпроси. Въпреки това, отбеляза Папата, в началото на ХХ век „не съществуваха особени доктринални грешки, които трябваше да бъдат коригирани”. Папа Йоан ХХІІІ иска съборните отци преди всичко да намерят един „обновен и решителен начин” за представянето на вярата в един свят, който се отдалечава от нея:

„Папа желаеше Църквата да размишлява над вярата, над истините, които я водят. От този сериозен и задълбочен размисъл, трябваше да се очертае по нов начин отношението между Църквата и модерната епоха, между Християнството и някои особени елементи на модерното мислене. Но не за да се приспособи към него, а за да представи на този наш свят, който има склонността да се отдалечава от Бог, изискването на Евангелието в цялото му величие и чистота”.

Днес, посочи Папата, хората „са увлечени по земното царство, вместо към небесното”, а "забравата за Бог е нещо обичайно”. Тези думи на Бенедикт ХVІ, са цитат от словото на Папа Павел VІ произнесено през 1965 г. в последните дни от Събора:

„Свидетели сме как днешното време продължава да забравя за Бог и не Го чува. Ето защо, трябва да научим най-простия и основен урок от Събора: в своята същност Християнството се състои от вярата в Бог, който е триединна Любов , но също и в личната и общностна среща с Христос, която ни насочва и води в живота: всичко останало е следствие от това”.

Папата припомни „четирите основни посоки” дадени от Втория Ватикански Събор, които могат и днес да насочат Църквата в нейната мисия: Съборните Конституции Sacrosantum Concilium (за Светата Литургия), Lumen gentium (за Църквата), Dei Verbum (за Словото Божие) и Gaudium et Spes (за Църквата в съвременния свят). Бенедикт ХVІ завърши своята катехистична беседа пожелавайки наследството от Втория Ватикански Събор да помогне на християните „всеки ден да преоткриват красотата на вярата”:

„Най-важното нещо днес, така както бе желанието на съборните Отци, е да се види отново и ясно, че Бог присъства, че ни гледа и ни отговаря. Когато липсва вярата в Бог, рухва същественото, защото човек губи своето дълбоко достойнство и онова, което прави велико неговото човешко естество срещу всеки редукционизъм”.

При поздравите към поклонниците и вярващите, Бенедикт ХVІ поздрави членовете на Асоциацията на приемните семейства в контекста на 30-та годишнина от нейното учредяване, към участниците в конференцията, организирана от Радио Мария и постоянните дякони от Архидиоцеза на Милано.

svt/ rv