Вторият Ватикански
събор е „силен призив да преоткриваме всекидневно красотата на нашата вяра”. Това
подчерта Папа Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети
Петър в присъствието на повече от 40 хиляди поклонници и вярващи от цял свят. В навечерието
на откриването на Годината на Вярата, Папата посвети своя катехизис на съборната асамблея,
провела се точно преди половин век, като посочи за "необходимо да се завърнем към
нея, освобождавайки я от тълкуванията, които често я изопачават".
„Вторият
Ватикански събор е „събитие изпълнено със светлина, която и днес блести”, каза Папата,
като сподели с вярващите своите лични спомени от участието си в него. Цитирайки Папа
Войтила, който нарича Втория Ватикански събор „голяма благодат дарена Църквата през
ХХ век”, Бенедикт ХVІ посочи, че въпреки това се е натрупала „утайката от твърде много
анализи, които заличават неговото изначално сияние”:
„Трябва да се
завърнем към документите на Втория Ватикански събор, освобождавйки се от ония публикации,
които вместо да помагат за тяхното опознаване ги укриват,защото те
саактуални и днес; те са компас за кораба на Църквата в открито море,
сред бурите или спокойни води, за да плава сигурно и да стигне до своята цел”.
На
събора проф. Йозеф Ратцингер участва като „експерт”. В качеството си на такъв припомни
на хората, че в своята две хилядолетна история, когато Църквата свиква Събор, това
означава, че трябва да обсъди доктринални въпроси. Въпреки това, отбеляза Папата,
в началото на ХХ век „не съществуваха особени доктринални грешки, които трябваше да
бъдат коригирани”. Папа Йоан ХХІІІ иска съборните отци преди всичко да намерят един
„обновен и решителен начин” за представянето на вярата в един свят, който се отдалечава
от нея:
„Папа желаеше Църквата да размишлява над вярата, над истините,
които я водят. От този сериозен и задълбочен размисъл, трябваше да се очертае по нов
начин отношението между Църквата и модерната епоха, между Християнството и някои особени
елементи на модерното мислене. Но не за да се приспособи към него, а за да представи
на този наш свят, който има склонносттада се отдалечава от Бог, изискването
на Евангелието в цялото му величие и чистота”.
Днес, посочи Папата,
хората „са увлечени по земното царство, вместо към небесното”, а "забравата за Бог
е нещо обичайно”. Тези думи на Бенедикт ХVІ, са цитат от словото на Папа Павел VІ
произнесено през 1965 г. в последните дни от Събора:
„Свидетели сме
как днешното време продължава да забравя за Бог и не Го чува. Ето защо, трябва да
научим най-простия и основен урок от Събора: в своята същност Християнството се състои
от вярата в Бог, който е триединна Любов , но също и в личната и общностна среща с
Христос, която ни насочва и води в живота: всичко останало е следствие от това”.
Папата
припомни „четирите основни посоки” дадени от Втория Ватикански Събор, които могат
и днес да насочат Църквата в нейната мисия: Съборните Конституции Sacrosantum Concilium
(за Светата Литургия), Lumen gentium (за Църквата), Dei Verbum (за Словото Божие)
и Gaudium et Spes (за Църквата в съвременния свят). Бенедикт ХVІ завърши своята катехистична
беседа пожелавайки наследството от Втория Ватикански Събор да помогне на християните
„всеки ден да преоткриват красотата на вярата”:
„Най-важното нещо
днес, така както бе желанието на съборните Отци, е да се види отново и ясно, че Бог
присъства, че ни гледа и ни отговаря. Когато липсва вярата в Бог, рухва същественото,
защото човек губи своето дълбоко достойнство и онова, което прави велико неговото
човешко естество срещу всеки редукционизъм”.
При поздравите към
поклонниците и вярващите, Бенедикт ХVІ поздрави членовете на Асоциацията на приемните
семейства в контекста на 30-та годишнина от нейното учредяване, към участниците в
конференцията, организирана от Радио Мария и постоянните дякони от Архидиоцеза на
Милано.