Синодалните отци призоваха за мир в Сирия. Мигрантите, нови евангелизатори

Апел за мир в Сирия отправиха епископите на втория ден от заседанията на Синода за новата евангелизация, който се провежда във Ватикана в присъствието на Папа Бенедикт ХVІ. Мир и солидарност за жертвите от конфликта в Сирия, призоваха синодалните отци и потвърдиха, че светът не ги забравя и се моли за стабилност в Дамаск.

По време на заседанията се очерта нов поглед към мигрантите на които Синода гледа като на „истински евангелизатори”, тъй като са носители на голямото богатство от ценностите на вярата, което разнасят по света. Църквата трябва да ги подкрепя и защитава от различни дискриминации и им помага за интегрирането им в обществата, без да бъде отнета тяхната идентичност.

На Синода не липсва и самокритика. Епископите настояват за „изпит на съвестта” при изповядването и свидетелстването на вярата: опасността от бюрократизация на сакраменталния живот може да доведе до загуба на убедителност. Затова не трябва да се забравя, че преди да се евангелизира трябва да бъдеш евангелизиран.

Оттук и силния призив за тайнството покаяние, което почти е изчезнало в някои райони на света, да се превърне в „тайнство на новата евангелизация”. Заедно с това епископите призоваха за „ново смирение на Църквата”, която не трябва да се затваря във вътрешноцърковни дебати, а „да предлага Евангелието със смирение в перспектива на ново милосърдие”.

Според синодалните отци, ключът за новата евангелизация е прехода от „пасивна” към „по-смела” пастирска дейност. В своята мисия свещениците трябва да свидетелстват „с ентусиазъм Благата Вест”.

В някои от изказванията изпъкна примерът на Мария за жените мирянки в новата евангелизация, както и „диалогът между красотата в изкуството и красотата на вярата”, като средство за новата евангелизация.

В края на конгрегацията (заседанието) се изказаха братския делегат: Симо Пеура, лютеран и специалния пратеник на Американското библейско общество, Ламар Вест. Централно място в размишлението на Симо Пеура бе високата стойност на кръщението и на една мисионерска Църква, която свидетелства Христос в стремежа за насърчаване на справедливостта. От своя страна Ламар Вест припомни величието и актуалността на Библията, която остава една и съща въпреки хода и промените на времето.

На Синода бяха представени и докладите за петте континента, илюстриращи как новата евангелизация бива възприемана от локалните Църкви. Общото в докладите е „предизвикателството на глобализацията с тенденция за трансформиране на локалните култури и разпадане на традиционните ценности, като семейството”.

Църквата в Азия насочва усилията си към диалога с другите култури и религии, определен като „необходимост, а не опция, като същевременно „героично посреща страданията от нарастващите преследвания”.

Църквите в Европа призовават за завръщане на „загубената памет за християнското наследство” и гледат към Световните младежки дни и Граждански мисии, като средство и отговор срещу „обществата доминирани от медиите и икономиката, които се отдалечават от християнската визия и морал за човека, а свързани само с личните мнения и желания на индивида”.

Църквата в Америка идентифицира новата евангелизация с Континенталната мисия, като същевременно настоява за „изпит на съвестта” за начина по който се изповядва вярата и насочва усилията си към семейството – домашната Църква. В новата евангелизация миряните са определени като „ главни действащи лица”.

В Океания Църквата новата евангелизация започва от младите, училищата, жизнеността на католиците от различни етнически групи. Голямо внимание се отделя на инициативата на Папския съвет за култура „Дворът на езичниците” предназначена за диалог с невярващите. Инициативата се определя като „добрата страна на секуларизацията, в противовес на агресивния секуларизъм, който се противопоставя на диалога, като например по въпросите от биоетиката”.

dg/ rv