Неделна проповед от отец Койчо Димов: брачният съюз между мъжа и жената - велико тайнство от което се ражда живота

Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Марко 10,2-16)


Евангелският откъс за ХХVІІ неделя през годината е силен призив на Исус към човека да се завърне към първоначалния Божествен промисъл за съпружеския живот. Един апел към вярващите решително да преодолеят всяка форма на легализъм, който крие в себе си един ограничен егоизъм, както и неразбирането за истинското значение на двойката и човешката сексуалност в Божия промисъл. Неделният евангелски откъс коментира отец Койчо Димов енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф” в с. Бърдарски Геран и църквата „Успение Богородично” в гр. Враца.

******
Драги братя и сестри в Христа, в навечерието на благодатната година на вярата, която Св.Отец Папа Бенедикт XVI ще открие на 11 октомври всички сме поканени да преоткрием и потвърдим основните истини на нашата вяра, за да ги живеем в пълнота, и Божието Слово от неделните Литургии може да ни помогне в тази насока. Да открием отново онова, в което вярваме, тези истини, които не че са забравени, но понякога са изместени встрани от бурните събития в живота и поставени като маргинални величини, които да не влияят върху християнския живот. Желанието на Исус е точно обратното – Той дойде, да ни припомни основните истини за човека и Бога, дойде да изчисти догмите, които Бог постави в природата, още при Сътворението.

Една от най-важните истини, която Словото ни предлага през тази XVII Неделя е истината за брачния съюз на мъжа с жената – едно велико тайнство, пожелано, сътворено и благословено от Бога в началото на самото Сътворение, както четем в гл.2 на „Битие” – първо четиво на неделната Литургия. С този разказ се докосваме до първоначалната невинност на човека, сътворен по Божи образ и подобие като мъж и жена, създадени един за друг, взаимно допълващи се – жената /на еврейски ишах / е взета от мъжа /на еврейски иш /, и е „кост от костите ми, плът от плътта ми”, както казва Адам виждайки Ева. Сътворени с еднакво достойнство, създадени да дават началото на една нова реалност, която „Битие” определя като „една само плът”, образувана от привързването на мъжа с жената; и от тази нова реалност се ражда и новия живот.

Блажен Папа Йоан Павел Втори, казва, че при самото начало Бог е вложил в природата на човека единния и неразтрогваем брачен съюз, понеже мъжа и жената като се съединяват помежду си – едно единение, което не е само физическо, но дълбоко личностно, духовно, толкова тясно, че да станат една плът, всеки път и по особен начин преоткриват Тайнството на Сътворението, връщат се към онова съединяване в човешката си същност /”кост от костите ми и плът от плътта ми”/, което им позволява да се опознаят взаимно и като първия път в „Битие” да се нарекат по име. По този начин човека изживява отново първоначалната си непорочна ценност, като излиза от самотата си пред Бога и света. По времето на Исус, тази велика истина за „едната плът” завинаги, била доста замъглена. Фарисеите вярвали, че е позволено на мъжа да отпрати жена си, като й напише разводно писмо, както заявяват пред Исус в днешното неделно Евангелие.

Преди Исус да им припомни Божията истина от началото на Сътворението, Той казва, че разводното писмо е дадено „поради вашето жестокосърдие” и добавя: „но в началото не беше тъй”. Думата „жестокосърдие” звучи на гръцки език „склерокардия” и означава буквално „необрязано сърце”. Необрязаност по сърце в Библията означава езичество, безсрамие, отдалечаване от Съюза – Завет с Бога, означава едно непобедимо упорство в противопоставянето на Бога. В „Деяния на Апостолите”, гл.7, ст.51, дякона Стефан казва по този повод: „Твърдоглави и необрязани по сърце, вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие”. С една дума „склерокардия” е безчувственост на сърцето към Божията истина.

Исус категорично преповтаря истината от Битие, гл.2: „ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” и добавя новото: „прочее онова, което Бог е съчетал, човек да не разделя” /Мк.10,9/. Човек не може да разделя онова, което Бог е сътворил като една неделима плът. Исус дойде да ни припомни тази изконна истина на нашата вяра. Една истина, приета и живяна в Църквата още в зората на християнството.

Например в началото на III век, в Картаген, северна Африка, имаме прекрасното свидетелство за брака от един църковен писател Тертулиан, който казва: „Христос дойде да реставрира брака, брака е щастие, което Църквата приема, молитвата – потвърждава, благослова на свещеника – запечатва, ангелите отнасят новината на Небето и Отеца – утвърждава завинаги” /Ad uxorem 2,9/.

Светият Отец Папа Бенедикт XVI, по време на V световна среща на семействата във Валенсия, Испания от юли 2006, свърза по прекрасен начин брака, семейството и свободата. В днешния хедонистичен свят, в който повечето хора живеят, за да се забавляват, се издига в култ личната свобода, която разрушава връзките на отделната личност с Бога и ближния, но в семейството се намира истинската свобода. От срещата на мъжа с жената в брака се ражда съпружеството, бащинството и майчинството, идват и децата, а човек намира онази свобода, която е изначална, която го прави Божие дете, пазител на живота.

Нека да си пожелаем в началото на годината на вярата и да изповядаме: Вярвам в един свещен брачен съюз, от който се ражда семейството, от който се ражда живота и който пази живота, завинаги. Амин.

отец Койчо Димов