Свети Франциск от Асизи: творец на диалога и символ на милосърдието

На 4 октомври Католическата църква чества литургично паметта на Свети Франциск от Асизи. По време на своя Понтификат, Бенедикт ХVІ не веднъж се спира на личността на Свети Франциск, провъзгласен за покровител на Италия. Папата определя свети Франциск от Азиси като „исполин на святост, жива икона на Христос и пример за диалог между християни и мюсюлмани”. Многобройни са характеристиките на францисканската духовност, които произлизат от Евангелието. Но сред всички на преден план изпъква мира. Франциск е пример за истинския диалог без да изпадаме в безразличие към истината или смекчаваме християнското възвестяване. Неговата любов към мира, толерантността и диалога се поражда от опита му от Бог, който е Любов. Неговия поздрав за мир, не случайно е една молитва: Нека Господ ти дари мира”:

„Беднякът от Асизи разбира, че всяка харизма дарена от Светия Дух, трябва да бъде в служба на Тялото Христово, което е Църквата, в пълно общение с църковните власти. В живота на светците пророческата харизма не противоречи на харизмата на управление. И ако междувременно се породят напрежения, те търпеливо очакват времената на Светия Дух”.

С годините, отбеляза Светия Отец, последователите на свети Франциск стават все по-многобройни и техните мисии се умножават в различни европейски държави, достигайки дори Мароко. През 1219 г. Франциск получава разрешение от папа Онорий ІІІ да се отправи за Египет и разговаря със султан Мелек-ел-Камел, за да проповядва и в тази държава Христовото Евангелие:

„В епоха белязана от сблъсъците между Християнството и Исляма, Франциск, успешно извървява пътя на диалога, въоръжен само от своята вяра и смирение. Това е пример, който и днес трябва да вдъхновява отношенията между християни и мюсюлмани: да се насърчава диалога в истината, във взаимно разбирателство и уважение”.

Получените от Франциск стигмати през 1224, посочи Папата, са „знак на неговото вътрешно отъждествяване с Христос”. Умира на 3 октомври 1226 г. в Порциункола, а две години по-късно папа Григорий ІХ го причислява към редиците на Светците:

„Франциск е наричан още и „брат на Христос”, защото неговия идеал е да бъде като Христос, да съзерцава Христос в Евангелието, силно да Го обича и да Му подражава в добродетелите… Светците са най-добрите тълкуватели на Библията, защото въплътяват в техния живот Словото Божие, правейки го по-привлекателно”.

Свидетелството на Франциск, подчерта Папата, "обикнал бедността, за да следва свободно и всеотдайно Хростос е призив за нас да изграждаме вътрешната бедност, за да растем във вярата в Бог и да живеем един умерен и откъснат от материалните блага живот". Бенедикт ХVІ цитира и „Химна на Творенията”, чиито стихове са израз на едно сърце, способно да обича изцяло:

„Като концентрични кръгове, любовта на Франциск за Исус се разпростира не само върху Църквата, е и върху всички неща, видени в Христос и чрез Христос. Оттук се ражда и Химна на Творенията в които погледа се спира над красотата на Творението: от брата слънце до сестрата луна, от сестрата вода до брата огън. Неговия вътрешен поглед е толкова чист и проникващ, че съумява да долови красотата на Твореца в красотата на творенията. Химна на брата слънце, преди да бъде една висша поезия и призив за зачитане на природата, е молитва и хвалебствие отправени към Господ, Творец на всичко”.