„Не ожесточавайте сърцето си, а вслушайте се в гласа на Господа”, е апелът който често
срещаме в книгите на старозаветните пророци, но също и постоянния призив на Исус,
който обръща към онези, които въпреки че виждат неговите чудеса, не се обръщат към
вярата. Исус, четем в единадесета глава, стихове 20-24 от евангелието според Матей
„започна да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето
не се покаяха”. Не веднъж Бенедикт ХVІ спира вниманието си върху тази евангелска страница.
Думите
на Исус в евангелието от Матей са много строги: той укорява градовете на Хоразин,
Витсайда и Кафарнао, за тяхното коравосърдечие пред извършените от него чудеса. В
проповедта си от 7 март 2010 г, Бенедикт ХVІ пояснява строгостта на Исус в Неговия
апел за обръщане:
„Исус ни отправя този апел не с една самоцелна
строгост, а именно защото е обезпокоен за нашето добро, нашето щастие и спасение.
От наша страна трябва да му отговорим с искрено вътрешно усилие, молейки го да ни
помогне да разберем, къде точно трябва да се насочи нашето обръщане”. (Проповед,
7 март 2010)
Но какво означава да се обърнем към вярата?
„Да се обърнем
към вярата означава да променим посоката по пътя на живота: но не една малка промяна,
а истинска и съществена. Обръщането означава да вървиш срещу течението, където това
„течение” е повърхностния,непоследователен и илюзорен начин на живот,
който често ни влече, доминира и ни прави роби на злото или затворници на един посредствен
морал. С обръщането се целим към един възвишен християнски живот, поверявайки се на
живото и лично Евангелие, което е Исус Христос”. (Генерална Аудиенция, 17 февруари
2010)
Ето защо Исус е крайната цел и дълбокия смисъл на обръщането. По този
начин, посочва Папата, обръщането към вярата показва своето най-прелестно и очарователно
лице:
„То не е едно обикновено морално решение, което поправя нашия живот,
а е по-скоро избор на вяра, който ни въвлича изцяло в съкровеното общение с живата
и конкретна личност на Исус. Обръщането и вярата в Евангелието не са две различни
неща и по някакъв начин доближени между тях, а изразяват една и съща действителност”.(Генерална Аудиенция, 17 февруари 2010)
Исус отправя тези укорителни думи
към всички онези които го познаха и не искат да се обърнат и им припомня денят на
последният съд, когато ще бъдат строго съдени. В последния ден, подчертава Папата,
ще бъдем съдени според нашата любов: „Бог ще ни запита дали сме обичали, но не по
абстрактен начина, а конкретно и с факти”:
„Господ има при сърце нашето
добро, т.е. всеки човек да притежава живота, и по-специално Неговите „най-малки” чеда
да се присъединят към трапезата, която Той подготвя за всички. В Неговото вечно Царство,
Бог приема всички онези които всекидневно полагат усилия да поставят на практика Неговото
слово”. (Ангел Господен, 23 ноември 2008)