Европейските епископи: християните, отговорни граждани за благото на обществото
„В европейския контекст в който живеем, призоваваме към цялостно зачитане и готовност
за диалог без предубеждения и арогантност. Християните осъзнават своята гражданска
отговорност и имат едно наследство от истина, което две хилядолетната история показва
в плодовете на служението, доброто и цивилизацията. Нашата мисия ни задължава да бъдем
мъдри пастири на общности присъстващи в историята като квас и като светилници, които
блестят от Христовата светлина за доброто на всички”. Това пишат в своето заключително
послание епископите участници в пленарната асамблея на Съвета на европейските епископски
конференции (Ссее), които се срещнаха от 27 до 30 септември в Сант Гален, Швейцария.
На срещата епископите насочиха своето внимание и дебати към „предизвикателството на
евангелизацията в навечерието на Годината на Вярата и петдесетата годишнина от откриването
на Втория Ватикански Събор. В посланието, разпространено на 1 октомври, епископите
посочват: „Осъзнаваме, че възвестяването на Исус Христос е голямото „да” на Бог към
живота на човека, свободата и любовта. Евангелието открива истината за Бог –любов
и разкрива истинския образ на човека, спасява го от моралното зло и води неговото
човешко естество към пълнота”. Ссее подчертава „сложните и тежки отклонения на икономическия
либерализъм и етическия либертизъм” и пропомня, че „християнството е повече от всякога
актуално и предоставя на всички своето винаги актуално наследство, защото възвестява
един личен и общностен хуманизъм”. „Светските култури, които се сблъскват в различни
антропологични виждания, не трябва да гледат с недоверие към християнското послание,
което винаги съчетава в себе си вярата и разума, защото те принадлежат на човека и
на европейската култура и са в основата на нашата цивилизация”. Църквата в Европа,
се чете в посланието на Асамблеята на Ссее, „участва в културния и обществен дебат
чрез своето наследство на познание и култура. Посланието на европейските епископи
подчертава и изразите на нетолерантност и „подбуждането на омраза към вярата и християнската
доктрина и оттук към християните. Техният глас е видян от някой като неудобен и е
обвинен в нетолерантност и назадничавост: в действителност, той е чувстван като опасен,
защото е свободен глас, който не се пречупва пред интересите, нито е склонен да отстъпва
пред изнудвания”. Епископите завършват подчертавайки: „Дестабилизирането на личността
и обществото не е за доброто на човека, а представлява отделни интереси”.