Европейските епископи: християните, отговорни граждани за благото на обществото

„В европейския контекст в който живеем, призоваваме към цялостно зачитане и готовност за диалог без предубеждения и арогантност. Християните осъзнават своята гражданска отговорност и имат едно наследство от истина, което две хилядолетната история показва в плодовете на служението, доброто и цивилизацията. Нашата мисия ни задължава да бъдем мъдри пастири на общности присъстващи в историята като квас и като светилници, които блестят от Христовата светлина за доброто на всички”. Това пишат в своето заключително послание епископите участници в пленарната асамблея на Съвета на европейските епископски конференции (Ссее), които се срещнаха от 27 до 30 септември в Сант Гален, Швейцария. На срещата епископите насочиха своето внимание и дебати към „предизвикателството на евангелизацията в навечерието на Годината на Вярата и петдесетата годишнина от откриването на Втория Ватикански Събор. В посланието, разпространено на 1 октомври, епископите посочват: „Осъзнаваме, че възвестяването на Исус Христос е голямото „да” на Бог към живота на човека, свободата и любовта. Евангелието открива истината за Бог –любов и разкрива истинския образ на човека, спасява го от моралното зло и води неговото човешко естество към пълнота”. Ссее подчертава „сложните и тежки отклонения на икономическия либерализъм и етическия либертизъм” и пропомня, че „християнството е повече от всякога актуално и предоставя на всички своето винаги актуално наследство, защото възвестява един личен и общностен хуманизъм”. „Светските култури, които се сблъскват в различни антропологични виждания, не трябва да гледат с недоверие към християнското послание, което винаги съчетава в себе си вярата и разума, защото те принадлежат на човека и на европейската култура и са в основата на нашата цивилизация”. Църквата в Европа, се чете в посланието на Асамблеята на Ссее, „участва в културния и обществен дебат чрез своето наследство на познание и култура. Посланието на европейските епископи подчертава и изразите на нетолерантност и „подбуждането на омраза към вярата и християнската доктрина и оттук към християните. Техният глас е видян от някой като неудобен и е обвинен в нетолерантност и назадничавост: в действителност, той е чувстван като опасен, защото е свободен глас, който не се пречупва пред интересите, нито е склонен да отстъпва пред изнудвания”. Епископите завършват подчертавайки: „Дестабилизирането на личността и обществото не е за доброто на човека, а представлява отделни интереси”.

svt/ rSir