Светият Престол: международното законодателство в служба на човешкото достойнство

„Трансцедентната стойност на човешкото достойнство предлага на правовата държава сигурна основа, тъй като отговаря на истината за човека като Божие творение”: това заяви в своето изказване ватиканския секретар за Отношенията с държавите, архиепископ Доминик Мамберти, на 67-та редовна сесия на Генералната асамблея на ООН, посветена на Правовата държава на национално и международно ниво.

Светият Престол оценява направеното за връзката между правовата държава и зачитането на човешките права, но същевременно подчертава необходимостта да се премине отвъд обикновените процедури, гарантиращи демократичния ред на нормите и основния консенсус на международната общност, изтъкна архиепископ Мамберти. „Формалното зачитане не гарантира ефективното действие на правовата държава на национално и международно ниво, предвид нарастващата комплексност от норми и процедури, които от своя страна изискват многобройни добавки стигащи до противоречие по между си, докато от друга страна антропологичната визия е частична”, посочи ватиканския представител. Оттук заключението, че там където липсват обективни водещи критерии за законова дейност правовата държава бива сведена до „управление на правилата”.

Правовата държава е поставена в опасност, допълни архиепископа, когато този формален подход бива придружаван от безкритично законово мислене, което деградира до средство за произвол над индивидуалните права, както показват тоталитарните режими през ХХ век.

В израза „правова държава”, посочи монс. Мамберти, правото трябва да бъде разбирано като „справедливост”, което повдига на свой ред въпроса как може да се разпознае кое наистина е справедливо. Международните документи и декларации са „важен ориентир в тази посока, но не са достатъчни”, ако не бъдат прочетени в духа в който са формулирани и в техния исторически контекст, допълни ватиканския дипломат. Пример за това са преамбюла и първия член на Хартата на ООН, заедно с Всеобщата декларация за човешки права, които са резултат от дълъг юридически и политически процес, чието начало са „срещата между философската мисъл на гръцката култура и юридическата мисъл на римляни, към които се прибавя еврейско-християнската мисъл, правото на други европейски народи, каноничното право, философските разработки на евреи, араби и християни по време на Средновековието и Възраждането и накрая приноса на хуманистичната философия и политическите резултати от Революцията през XVIII в.”. Всичко това съставя „статута на основните човешки права”, който след войните през ХХ в. е приет от международната общност.

Преамбюлът на Хартата на ООН (втори параграф) съдържа също и нуждата да се утвърди вярата в основните човешки права, припомни монс. Мамберти. В него думата „вяра” посочва трансцедентното, което бива използвано от философската мисъл в за обяснение смисъла на човешкото съществувание. „Човекът не сътворява сам себе си”, подчерта ватиканския дипломат, а неговата воля е правилно насочена, когато зачита природата и се вслушва в нея, приемайки себе си като част от нея”. Оттук и заключението, че позитивистичното мислене създава само управление от правила, докато „вярата, включваща трансцедентното достойнство на човешката личност става незаменим ключ за прочит на правата вписани в основните документи на ООН и сигурен ориентир за ефективната им защита и насърчаване”.

Преминавайки на международно ниво, монс. Мамберти посочи съществуването на определени групи, които чрез формално законови процедури въздействат в политиките на отделните държави с цел да постигнат „мултилатерални норми”, които в действителност нарушават международните препоръки, както показва настоящата финансова криза. Известен е опита да се насърчи в името на демокрацията материалистичното виждане, съчетано с утилитаристичнността на закона”, изтъкна ватиканския представител. По този начин, въпреки привидната правова държава, волята на силните надделява над по-слабите: децата, неродените, хората с физически недостатъци, бедните или лишените от информация в подходящия момент, както се случва във финансовата криза”.

„Точно обратното – подчерта ватиканския секретар за Отношенията с държавите - трансцедентната стойност на човешкото достойнство предлага на правовата държава сигурна основа , тъй като отговаря на истината за човека, създаден от Бог, и същевременно позволява на правовата държава да преследва своята истинска цел - насърчаване на общото благо”.

Всичко това съдържа една предпоставка, посочи монс. Мамберти: „правото на живот на всяко човешко същество – във всеки стадий на биологичното развитие: зачатието до естествената смърт – трябва да бъде зачитано и защитавано, като абсолютна и незаменима ценност, предхождаща съществуването на една държава, на една социална формация и независимо от всяко официално признание”.

Всички други основни човешки права са свързани с човешкото достойнство, посочи ватиканския представител, включително „правото на създаване на семейство, на майка и баща, на възпитание в естествено семейство, както и правото на родителите да възпитават децата си; правото на труд, на правилно разпределение на произведеното благо и накрая свободата на съзнание. Сред тези права особено място заема правото на религиозна свобода, чието гарантиране е опора за правовата държава”.

„Прогресът ще бъде възможен – завърши ватиканския секретар за Отношенията с държавите – ако Обединените Нации имат за основен ориентир създаването на истинско семейство от народи в което унилатералния интерес на силните не може да надделее над нуждите на народите и ако международното право зачита човешкото достойнство, на първо място правото на живот и религиозната свобода”.

dg/ rv