Може ли светът без Бог

В средата на септември в Кралската шведска академия на науките се проведе 12-то издание на „Дворът на езичниците” (инициатива на Светия Престол за диалог с невярващите) на тема „Един свят с Бог или без Него” с участието на кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура (на снимката ) и видни представители на шведската култура, наука и религиозни представители.

Швеция често е наричана „постхристиянска” страна в която, според статистиките, секуларизацията е повсеместна и за Бог няма място. Страна в която царуват човешките права, но не и „правото на Бог”.

Страна, където изборът да се роди едно дете и кога, е част от правата, както и правото да имаш дете „без дефекти” и „бракуваш” някое от тях по време на бременността. Страна в която министерството на образованието забранява на свещениците да казват „Бог да те благослови” в края на учебната година. В парламента политиците, с изключение на един, гласуваха срещу свободата на съзнание за здравните служители. Страна в която не можеш да бъдеш университетски ректор, ако в автобиографията ти е записано вярващ.

Според статистиките, Бог не е важен за шведите. В действителност е точно обратното. Швеция не е безразлична към Бог. Знае го вярващия в Бог, който среща учудване и любопитство, когато го заяви открито. Знаят го участвалите в срещата „Дворът на езичниците” в Стокхолм на която говориха за вярата и ролята на религията в обществото.

Най-големият принос на „Дворът на езичниците” е че можа да повдигне открит дебат по тема, която в Швеция е смятана за политически и културно некоректно да се провежда на обществено ниво. Нещо повече, двудневната среща бе предавана изцяло по държавната телевизия (6 часа). Очевидно, става въпрос за откриване към въпросите по темата да се вярва или не. Залите бяха изпълнени, а хората слушаха с голямо внимание, оплаквайки се накрая за липса на повече време. Един от въпросите от тези дебати се споделя от всички: светския фундаментализъм не е по-малко опасен от религиозния.

Съществува огромна разлика между общество отделящо място на Бог и без Него. Общество без Бог поставя в своя център човека, който в житейските обстоятелства и събития отчаяно търси контрола. Но общество, което оставя място за Бог, не само като далечна мисъл, а като присъстваща част в живота, поставя на място илюзорния човешки контрол. Или вярата, че човекът не се е самосъздал, а е творение на Бог. Част от един добър промисъл, дори когато изисква страдание или жертва за любовта.

Човекът е изправен пред древната трудност да признае, че има нужда от Бог, че е зависим от Него и е Негов длъжник. Съвременният човек иска да извика: „Аз съм Бог. Никога няма да коленича”. Колко мъдрост съдържа една обикновена фраза: „за да стоиш на крака трябва да можеш да коленичиш”.

Когато чувстваш несигурност в личния живот, когато семейството или обществото се клатушкат, светците дават един обикновен съвет: „Коленичете, в противен случай ще паднете. Дайте място на Бог”. Ако светът отрича присъствието на Бог, Той не губи интерес към света. Човекът не трябва да забравя своето измерение и място на този свят.

dg/ rv