2012-09-20 11:38:15

Епископ Антоний: храмът Св. Викентий и Анастасий в Рим - велик жест на Йоан Павел ІІ на добротворство, братолюбие и християнска любов


RealAudioMP3 Тази година за първи път в честванията за празника на светите братя Кирил и Методий в Рим участва Константийският епископ Антоний, викарий на Западно и Средноевропейския митрополит Симеон. Той отслужа благодарствения молебен пред гроба на св. Кирил в присъствието на официалната българска държавна и църковна делегация, начело с българския президент Росен Плевнелиев. Епископ Антоний посети и храма Св.Винкентий и Анастасий в Рим, който Йоан Павел ІІ предостави на българската православна общност литургично ползване преди десет години при посещението му в България. Заедно с президента Росен Плевнелиев те откриха благодарствена възпоменателна плоча на Йоан Павел ІІ и присъстваха на рецитала на учениците в българското училище към православната църковна община „Св. св. Кирил и Методий”.

От дистанцията на времето какво бихме могли да кажем днес за тази придобивка на нашите християни в Рим? Какво донесе този жест на Папа Йоан Павел ІІ?
Преди всичко това беше един жест на братолюбие и на християнска любов. Това беше жест на един славянин към славяните. Това беше един жест с който предостави дом за молитва и обединение на всички българи, които живеят в Италия, особено в гр. Рим. Ето днес, когато се навършват 10 години на този велик жест на добротворство, братолюбие и християнска любов, което извърши Папа Йоан Павел ІІ, ние виждаме плодовете на нашата църковна община. Виждаме децата, които идват да изучават вероучение всяка събота и неделя. Виждаме дори сега, по време на молебното пеене на този хор от доброволци, те са италианци, една голяма част от тях, но те идват, за да славословят Бога. Полагат своите неуморни грижи, за да развиват своето църковно певческо изкуство. С този жест ни даде един от храмовете с най-голяма значимост за Католическата църква, тъй като знаем че тук са погребани сърцата на 22 папи. Така че това е един знак, с който преди всичко Божията всеблага десница е благодатно осенила българския народ и това е една придобивка, която ние трябва да ценим, трябва да съхраним и да развиваме занапред.

Папа Йоан Павел ІІ пожела по време на посещението си в България християните да имат общ път и заедно да проповядват Евангелието, а днес сме свидетели на общи предизвикателства за християните в Европа. Какво е вашето виждане по този път, вашите наблюдения и евентуални препоръки?
Наистина живеем в един много комплициран и сложен свят. Свят, в който материализмът и светските наслади оставят на заден план духовните потребности, особено сред младежта. Свидетели сме, особено в България, на най-различни аморални прояви. Деца бият деца, деца убиват деца, деца изнасилват деца и ред други аморални прояви, които са знак за изместване на центъра на нашето възпитание. Българската православна църква, чиято основна грижа е спасението на човешките души, но и евангелската просвета на всички човеци, се опита няколко пъти да въведе вероучението като задължителен предмет в българското училище. Един опит, който не се възприе и още не се възприема. Но трябва да знаем, че това е единственият път, с който ние можем да осигурим благоденствие на нашите деца. Защото в часовете по религия няма да ги доктринизираме, т.е. да учим някаква догматика, а точно в тези часове по религия ще ги учим на морални добродетели, на добротворство, на християнска любов, на взаимно разбирателство и съжителство. Тогава, съм сигурен, че през погледа на времето и виждайки тези резултати ще видим, че децата ще бъдат по-добри, по-морални и много по-рядко ще посягат и към наркотиците, към оръжието и алкохола и към всички онези пагубни страсти, които за жалост сега са обгърнали младежта. Не че няма да ги има, защото врагът на човешкото спасение, дяволът, се опитва по нашия житейски път да поставя своите препятствия, с които да ни затрудни, за да стигнем до Христос. Аз мисля, че това, което всички световни религии се обединяват именно около издигане на морала, защото наистина и Католическата църква и всички други деноминации също се борят за издигането на морала в обществото. Убийствата и различните други прояви, които са свързани с нарушаването на обществения ред с непристойно поведение, това е грижа на Църквата, защото Църквата сама по себе си вижда, че тези нейни чеда са отпаднали от самата Църква или са се заблудили. Тя е длъжна да ги върне отново в единството на Църквата, да ги върне отново в правия път. И когато говорихме за пътя, пътят е един. Христос казва: аз съм Пътят и Истината и Животът. т.е., когато ние познаем Христос, ние сме намерили верния път, ние сме познали истината и ще наследим несъмнено вечния живот. Защото това е смисълът на нашето съществувание като християни да спасим нашите души, а те се спасяват само и единствено в Бога и от Бога и като живеем за Бога.

Някакви инициативи имате ли в тази посока?
Нашите усилия частично са реализирани в някои от нашите църковни общини, както тук в българската православна църковна община в Св.св.Кирил и Методий в град Рим, така и в Св.Иван Рилски в град Виена. Също и в българската православна църковна община Св.Климент Охридски в град Мюнхен в църковни неделни училища, където децата от България, които наред учат български език и история, се учат да познават и своята вяра, своята православна вяра. Аз мисля, че навсякъде според възможностите, според организацията на съответния свещеник, според желанието на българите, когато имат ясното съзнание да съхраняват ценностите и традициите в съзнанието на своите деца, ще има успехи и това е нашата основна задача на първо време. След това, когато видим, че навсякъде имаме тези просветни и духовни огнища, които не са само храмове, а български общности ангажирали се да бдят за духовното здраве на децата, тогава вече можем да направим някакви социални и други дейности, но сега приоритетът е работата с младежта”.








All the contents on this site are copyrighted ©.