Дякон Иван Иванов: Йоан Павел II се преклони пред традицията на Българската Църква и нейното християнско свидетелство

Добре познатият свещенослужител в храм–паметника Александър Невски и преподавател по литургика в богословския факултет на СУ „Климент Охридски”, д-р дякон Иван Иванов, има пряк спомен от Йоан Павел ІІ, като негов преводач по време на посещението му в храм-паметник Св.Александър Невски и Светия Синод на Българската православна църква. Но с папа Войтила дякон Иван се вижда и преди това, още като специализант в Папския институт за Изтока към Университета Грегориана в Рим (2001-2003).

С какво си спомняте Йоан Павел II?
„Още в началото, знаех, че възможността папа Йоан Павел II да посети България, по някакъв начин ще ме обвърже и мен лично с едно, което да подпомогне отношенията между двете църкви. За първи път ме представиха пред папата в базиликата Санта Мария Маджоре. Беше много емоционално. Моят ректор ме представи лично и тогава папата ми каза на български език: „Ще се видим в България”. Наистина, след това имах тази чест да го съпътствам и да бъда негов преводач по време на срещата му в храм-паметник „Св. Александър Невски” и в Светия Синод на Българската православна църква. Разбира се подготовката за едно такова посещение беше много интересна и едновременно с това и много трудна, тъй като ставаше въпрос за едно посещение с двояка мисия: не само като римски епископ, а и като лице, което представлява държавата Ватикана. В патриаршеската катедрала той се поклони пред мощите на Св. Александър Невски, а първото си официално слово произнесе пред олтара посветен на Светите братя Кирил и Методий в което в което изрази пред целия свят и препотвърди, достойнството на Светите братя в процеса за интегриране на всички онези народи през Средновековието, които е трябвало да получат „четмо и писмо”, така и да бъдат припознати в световен мащаб. Йоан Павел II се преклони пред мощите на св.Йоан Рилски, а в своята изключително важна проповед посветена на монашеството за първи път пред целия свят показа достойнството на монашеството в лицето на скромния, но велик български светец, Йоан Рилски, правейки аналог с великия Св. Бенедикт Нурсийски. Посещението на папа Йоан Павел II ми показа не само един пример на смирено служение пред Христовата църква, а и пример за човек, който от авторитета, който носи, помагаше да бъде издигнат и авторитета на такива народи и нации, като българската.”

Какви плодове даде неговото посещение в България от перспективата на изминалите 10 години?
„Неговото посещение беше важно, както по отношение на политиката, така и във връзка с културната идентичност на българския народ, неговата интеграция в ЕС и в световен мащаб, и най-вече заради свидетелството на духа на българския народ, за традицията на Българската църква. Всъщност Йоан Павел II се преклони пред традицията на Българската църква, защото тя е тази, която до ден днешен пази свидетелствата за християнството. Но можем да кажем, че в следствие на неговото посещение се родиха и много различни инициативи, по отношение и на социалната дейност. Така например се родиха някои асоциации и фондации, които подпомагат много българи, млади хора, хора с увреждания, студенти, преподаватели. Неговата мисия имаше и това значение, да отвори вратите на българина към света.”

Кое от посланията на папата ще остане като завет за Вас?
„Папа Йоан Павел II беше изключителен в мисията си като баща на младите в световен мащаб. Практиката да се извършват обществени богослужения и срещи на младите по целия свят, където присъства папата, всъщност даде възможност на развиващите се, на онези, които растат, които се оформят като личности, на онези, които имат своите проблеми в световен мащаб, да намерят едно упование чрез проповедта на Йоан Павел II и чрез свидетелството на Евангелието. Няма да забравя по време на честванията за 2000 години от Рождество Христово, той се обърна към целия свят, най-вече към младите, с думите: „Не се страхувайте да бъдете свидетели на Евангелието!”. Това помогна на младежите да имат упование и да имат надежда в съвременния свят. Да се доверят на свидетелството на един възрастен човек – епископ на Църквата, но едновременно с това, млад по дух, който е дарил живота си в името на Евангелието, в името на Исус Христос. Онова към което ги призова Йоан Павел II бе да не страхуват да бъдат християни и да доказват силата на евангелската проповед на Исус Христос, Който каза: Аз съм Пътят и Истината и Живота.”