Бойко Василев: медийният папа, счупил клишето за Църквата и силно вярващ в диалога

Известният телевизионен журналист, Бойко Василев, заменил Иван Гарелов като водещ на предаването „Панорама” по БНТ е внимателен наблюдател не само на обществено-политическите процеси у нас и по света, а и на религиозните. За него разделението не е еднозначно и папската визита в България е повод за медитация. Въпреки че никога не се е доближавал до Йоан Павел ІІ, той споделя неговото наследство като комуникатор, човек на диалога и обединението с поглед към Изток.

Какъв е вашият прочит от дистанцията на времето от историческата визита на Папата в България?
Разбира се, всички говорят за петното, което Папа Йоан Павел ІІ свали от България, че е участвала в атентата срещу него, петното, че българският народ е замесен в посегателството срещу първия Папа славянин. Мисля, че това петно никога не е стояло върху българския народ. И тук ще свърша с тази тема, защото тя все още поражда страсти от едно друго време. Аз запомних от посещението му в България само няколко неща. Това което запомних най-ярко бе емоционалната част, когато младежите в пловдивската катедрала му запяха песента Черната Мадона. Това беше силен емоционален пик, може би най-силният емоционален пик на визитата. По някакъв начин българи и поляци се почувствахме свързани от тази песен. Тя звучеше някак си близко, бе подобна и на български и на полски език. Знаем, че Черната Мадона от Ченстохова е любимата икона и любимият образ за Папа Йоан Павел ІІ. Знаем също така, че и в България Богородица е на почит. Тази песен изпята от децата ще остане като емоционалния пик на визитата. Освен всичко друго, той беше активен Папа, той беше медиен Папа, той беше Папа, който счупи клишето за Църквата, но лично за мен изключително важно беше това, че първият Папа славянин постави св. Кирил и св. Методий до св. Бенедикт, като съпокровители на Европа. По този начин символично единството на Европа, прекъсвано от войни, насилия, тоталитаризми, фашизъм и комунизъм, беше възстановено. Триединна, трипартита, Европа на католицизма, на протестантството, на православието, Европа на Изтока и на Запада, но всъщност една. Тук е много добре да си спомним, че Кирил и Методий бяха светци на една Църква, която все още не беше разделена. С други думи Папа Йоан Павел ІІ се обърна към славяните, към славянството и този негов жест беше за мен изключително важен и емоционално близък, защото той приближи моята Родина към Европа, към която тя винаги е принадлежала.

Вие казахте медиен Папа. Забелязахте ли, какво ви направи впечатление в неговия тип комуникация?
Това беше човек без предразсъдъци, така поне ми се струва. Той беше емоционален и отворен към света, отворен към другите. Това беше човек, който възстанови диалога с еврейския свят, с мюсюлманския свят. Изключително важен за католическия свят беше Папа Йоан Павел ІІ и всички ще го запомнят, не само тези, които са работили с него. Аз съм имал честта да разговарям в Краков с много близки до него хора, с отец Пиерониек, имал съм честта да се срещна хора, които са го познавали, виждал съм местата, в които е работил и от всички чувам, че наистина е един изключителен човек. За съжаление никога не съм се доближавал до него, но именно неговото наследство и неговият поглед към Изток, това е което аз ще запомня.

В скоро време Папа Йоан Павел ІІ ще бъде обявен за светец, но тази почит не засяга само католиците, а всички християни. Каква помощ можем да изпросим от него за нашето общество?
Можем да се вгледаме във въпроса за религията въобще. Струва ми се, че някак разделението вече не е толкова между конфесиите, разделението не е между отделните вярвания, а между вярващи и невярващи. Нещо повече, има още по-голямо разделение между хора, които вярват в доброто, били те вярващи или не, и хора подчинени на този икономически прагматизъм или утилитаризъм, който като че ли най-много донесе кризата. Така че, ето две разделения: едно малко - между вярващи и атеисти и едно още по-голямо - между хора, които вярват в духа и търсят духа, независимо по религиозен или друг път, и търсещите само парите. При всички положения аз самият съм от другата група, от хората, които смятат, че както се казва в Евангелието „не хлебом единен будет жит человек” и като такъв,да, аз се вглеждам в разликите, но като че ли не медитирам върху тях. Това бих препоръчал и на другите. Ако погледнете какво разделя нас, източно-православните от католиците, стигате до доктрината за Светия Дух, за прочутото Филиокве, към една тема от VІІ век и започвате да се питате заради тази ли дребна разлика са загинали толкова хора, заради тази ли дребна разлика са пролени реки от кръв, случвали са се толкова нещастия, сблъсквали са се толкова цивилизации. Правил съм този експеримент: питал съм католици или православни хора, които се смятат за такива, да ми кажат откъде произхожда Светият Дух - дали само от Отца или само от Отца и Сина. Вярвайте ми, досега нито един православен не е уцелил православната догма, нито един католик не е уцелил католическата догма. Там е работата, че от тази малка разлика, ние до такава степен сме се разделили, че много хора смятат, че ние сме от различни религии. Аз съм чувал думите: те са християни, ние сме католици, или обратното, те са католици, ние сме християни, всички са християни - и православните, и протестантите, и католиците. Всички са християни. Това ние някак забравяме да чуваме. Някак си това ни се струва важното. Човек има две позиции в живота. Или избира да медитира върху нещата, които свързват, или избира да медитира върху нещата, които разделят. Аз съм от тези, които предпочитам да се вгледам в нещата, които свързват. За мен са важни знаците на близост, там където добрият човек среща добрия човек, независимо от неговата вяра. Именно от тази гледна точка Йоан Павел ІІ беше велик човек, защото той като че ли вярваше в диалога и той възстанови диалога с евреите, възстанови диалога с ислямския свят, посети България, срещна се с българското духовенство, погледна заедно към нещата, които обединяват, възстанови Кирил и Методий, там където е тяхното място, в ореола над Европа. От тази гледна точка си струва да помислим и за Папа Бенедикт ХVІ и за Папа Йоан Павел ІІ и за целия диалог между православни, католици, протестанти и ислям, днес когато от другата страна стоят единствено прагматизмът егоизмът и липсата на солидарност. Като че ли повече неща ни обединяват, отколкото разделят”.