Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: християни и мюсюлмани заедно срещу разделенията и войните

Светът се нуждае от силни и ясни знаци на диалоги помирение. Настъпил е момента християни и мюсюлмани да дадат общо, искрено и решително свидетелство срещу разделенията, насилията и войните. Това бе един от основните акценти в катехистичната беседа на Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ” на която припомни най-важните моменти от неговата апосостолическа визита в Ливан преди броени дни. При посещението си в страната на кедрите, Папата призова ливанци да бъдат „пример” за разбирателство в Близкия Изток и по света.

Припомняйки срещите по време на тридневната му визита в Ливан, Бенедикт ХVІ се спря на „сърдечното гостоприемство” показано също и от изповядващите исляма:

„Мюсюлманите ме приеха с голямо почит и искрено уважение; тяхното постоянно присъствие ми даде възможността да отправя послание за диалог и сътрудничество между Християнството и Исляма: смятам, че настъпи момента да се даде общо, искрено и решително свидетелство срещу разделенията, срещу насилието и войните”.

Папата се спря и на „ликуващото” море от хиляди младежи на площада пред маронитската Патриаршия. Среща, посочи Бенедикт ХVІ, която по емблематичен начин, прие „цветовете на приятелството и солидарността”:

„Като видях съществуващата хармония между християните и мюсюлманите по време на тази среща, ги насърчих да изграждат заедно бъдещето на Ливан и Близкия Изток и да се противопоставят заедно на насилието и войната. Разбирателството и помирението трябва да бъдат по-силни от натиските на смъртта”.

Тук, каза Папата, се намират „семенцата на надеждата и мира за Ливан и не само”. Бенедикт ХVІ припомни и целта на неговата апостолическа визита, в това място на трудна и сложна история:

„Това бе визита, която желаех силно, независимо трудните обстоятелства, имайки в предвид, че един баща винаги трябва да бъде близо до своите чеда, когато се сблъскват с трудни проблеми. Бях подтикнат от силното желание да възвестя мира, който възкръсналия Господ остави на своите ученици, казвайки им: „Моят мир ви давам”.

Тази визита, посочи Бенедикт ХVІ, „бе за мен вълнуващо църковно събитие. Останах възхитен от пламта на християнското свидетелство, което докоснах с ръка” в земя свята от следите оставени от Христос и страдаща за незаздравяващите рани:

„Пред страданията и трагедиите в този регион на Близкия Изток, показах моята искрена близост към легитимните въжделения на тези възлюбени народи, отправяйки им послание за мир и смелост. Мисля по-специално за ужасният конфликт, който измъчва Сирия, със смъртта на хиляди хора, вълната от бежанци в региона, търсещи сигурност и бъдеще; не мога да забравя и трудната ситуация в Ирак”.

Кулминационният момент на папската визита в Ливан бе подписването и връчването на местните епископи на постсинодалното Апостолическо насърчение „Църквата в Близкия Изток”. Моменти, които дадоха възможност на Бенедикт ХVІ да покаже своята голяма обич към местната Църква:

„Приканих католиците от Близкия Изток да отправят погледа си към разпнатия Христос, за да намерят силата, дори и в трудните и болезнени контексти, за да честват победата на любовта над смъртта, на прошката над отмъщението и на единството над разделенията. Въпреки че са едно „малко стадо” те не трябва да се страхуват, а да бъдат уверени, че Господ е винаги с тях. Също Папата не ги забравя!”.

При поздравите на различни езици Бенедикт ХVІ се обърна към многобройните поклонници присъстващи в аулата „Павел VІ” и по-специално към бенедиктинските настоятели от цял свят, участниците в генералните капутили на монасите и монахините от Конгрегациите на Престветото Сърце и Постоянното Обожаване, както и миряните Кармелитани, участващи в международен конгрес провеждащ се в Рим.

svt/ rv