Европейска колонка: папското насърчение „Църквата в Близкия Изток” и европейците

Апостолическата визита на Бенедикт ХVІ в Ливан (14-16 септември), сред многото и измерения, бе особен повод за среща и взаимодействие между различни култури, традиции, вероизповедания и религии. Един от многобройните и плодове е документът, който Папата връчи на местната Църква. Апостолическото насърчение „Църквата в Близкия Изток” е опит за помирение и взаимодействие между различни сложни исторически и религиозни процеси: на тази земя се концентрират проблеми, които оказват влияние върху целия свят, включително и Европа. Близкият Изток е земята на която са се зародили три големи монотеистични религии. За цялото човечество, особено за нас християните, това е земята на Бога Спасител, земята на Исус от Назарет. Дали обръщайки се към Църквата в Близкия Изток, Светия Отец не иска и европейци да се замислят?

Папският документ може да бъде прочетен и анализиран от различни гледни точки и контексти. Доминиращото обаче е силния призив, стигащ до вопъл, към диалог, който има изключително измерение в Близкия Изток - кръстопът на три монотеистични религии. От тази земя особено силно се чуват молитвите на общностите от различни клонове на разделеното християнство. В нея, на различни обреди, Източните католически църкви отслужват литургии в единение със Свети Петровия приемник, всяка поддържайки своята вековна традиция и особености. Предпоставките и възможностите за диалог са многобройни. Показва го болезнената и окървавена история на тази земя. История в която са вписани и събития през последните години, месеци и дни, свързана с вътрешните разделения на исляма, манипулациите на религиозния фанатизъм за политически цели, тероризма, търговията с дрога, политически и икономически интереси на държавите от различни континенти.

Говорейки за диалога между религиите, Папата подчерта, че в близкоизточната перспектива той не е продиктуван от прагматизма на политически или социални съображения, а е изграден преди всичко върху богословска основа свързана с вярата. Вярата подкрепя човека в убеждението за съществуванието на Бог, на Неговата любов и любов към човека. Ето защо, независимо от религиозната принадлежност, вярата помага на човека да се открие за доброто и истината, които всеки може да притежава, дори да вярва по различен начин.

В Европа много се говори за диалог. Също така се говори за свободата във всичките и аспекти, защото диалогът е неразривно свързан със свободата. Може би в светлината на новото апостолическо насърчение жителите на Европа за пореден път трябва да се замислят за свободата и диалога. В Близкия Изток, където отдавна мира и стабилитета не само липсват, а за вярващите в Христос са заплаха за съществуванието, християните дават свидетелство за една силна идентичност, въпреки че са малцинство и подложени на преследвания и дискриминации. Благодарение на вярата, която дава база за богословския диалог, но преди всичко дава силата за живот в една мултикултурна общност, призивът на християните за диалог и свобода има здрава основа.

В тази атмосфера Папата настоява за зачитане на религиозната свобода, прекратяване на насилията, дискриминацията и омразата. Припомняйки учението на Втория Ватикански събор, той пише ,че религиозната свобода е връх на всички свободи. Тя е свещено и неотменимо право, което трябва да бъде прилагано както на индивидуално, така и на колективно ниво. В религията и упражняването на култа, свободата следва гласа на съзнанието, позволявайки избора на религия и давайки възможност за публичност на собствената вяра. Трябва да съществува възможността за свободно изповядване на собствената религия и излагането на собствените символи без опасност за личния живот.

Вероятно това е едно от нещата, които Бенедикт ХVІ иска да каже на Европа. Защото парадоксално, в името на свободата, Европа на модернизма и политическата коректност, непрекъснато промотира антихристиянско отношение и се отдалечава от религиозните корени, които са я формирали. Може би Европа вярва, че без вяра и богословски основи може да се изгради продължителен диалог, мир и благоденствие. Разбира се, можем да си представим този континент без църквите, превърнати в галерии на изкуството и гимнастически салони, без кръстове изложени в публичното пространство и без ретроградните ценности, защитаващи брака и семейството, а сред всичко това разпръсната група християни, които се крият от света в някоя модерна катакомба. Това ли ще бъде земята в която човека ще се реализира в неговата пълнота? Все още ли ще бъде Европа?

dg/ rv