Ректорът на Светелището в Хариса: Дева Мария, символ на единението между християни и мюсюлмани

Бенедикт ХVІ сложи подписа си под постсинодалното Апостолическото насърчение за Близкия Изток в гръко-мелхитската църква Свети Павел, намираща се на върха на Хариса. Място, особено символично, където се издига Светилището на Дева Мария от Ливан, най-важното Богородично светилище в Близкия Изток, за което говори пред Радио Ватикана неговия ректор отец Халил Алва:

**********
"Това е национално и международно светилище, защото ливанците, които почитат Дева Мария – както християни, така и мюсюлмани – носеха статуята на Дева Мария от Ливан навсякъде където са били в чужбина. В чужбина имаме 35 църкви с името на Дева Мария от Ливан. Светилището е основано през 1908 г. по повод явлението на Дева Мария на малката Бернадет в Лурд, Франция. Този храм е издигнат на този хълм, който се намира в центъра на Ливан".

"Хариса е място скъпо не само за християните, но и за мюсюлманите в Ливан…
Да, преди две години бе обявен за национален празник Благовещението на Дева Мария. Цялата страна празнува 25 март. Тази свята фигура на Дева Мария е един символ на единение за християни и мюсюлмани. Светилището се намира редом до апостолическата нунциатура, където Светият Отец Папата ще отседне по време на ливанската си визита".

Богородичният култ в Източните Църкви и в Исляма
Богородичният култ е поставил своите корени още в първите моменти от живота на Църквата в Близкия Изток. Маронитската Църква чества Мария тринайсет пъти в годината и редки са селищата обитавани от маронити, които нямат църква, светилище или параклис посветен на нея. Тези култови места са посветени на Мария с имена, които се вдъхновяват от нуждите на верните: Дева Мария на Полето; Дева Мария на Гората; Дева Мария на Посева в земеделските райони; Дева Мария на Вратата, Дева Мария на Хълма в градовете. Трябва да се добави, че и маронитските патриархални седалищата са посветени на Мария.

В Мелхитската Църква празникът за Успение Богородично (15 август) е предшестван от 15-дневен пост. Празниците продължават от 15 до 23 август и всяка вечер една специална молитва (параклиси) се чете в църквите, следвана от целуването на Иконата на Дева Мария от страна на всички верни.

Многобройни са Отците на Сирийската Църква, които пеят химни на Мария, като Афрахат Мъдрият, Рабула и Свети Ефрем. Този последният, наричан „поет на Мария” е писал стихове с голяма красота и наситени с голяма духовност: „Не знам как да те наричам, Дъще Давидова, и не знам какво име да ти дам. Да те нарека Девица? Но ето твоят Син, който се храни от твоите гърди. Да те нарека Майка? Но ти цялата си Девица. Не мога тогава да те нарека освен Майка Божия”.

За Халдейската Църква, Дева Мария е „Новата Ева”, която освещава хората и ги освобождава от злото и от смъртта, защото тя е „Муарахта”, т.е. „Благословена”.

Арменската Църква празнува Мария заедно с Исус различни пъти през литургичната година и я счита за покровителка на Армения. Между Отците на тази Църква изпъква свети Нерсес (12 век), който е казал за Мария: „Нейната намеса никога не е отхвърляна, защото Господ не казва НЕ на тази, която Му отговори с ДА”.

Мария винаги е почитана в Исляма и е наричана от мюсюлманите „Ситна Мариам” (Нашата Господарка Мария). В Корана Тя заема почетно място и на нея е посветена една Сура (глава) от 89 стиха, наречен „Сурат Мариам”. Доброволно посещават поклонничества в Богородични светилища и често пъти дават на своите дъщери името „Мариам”, особено ако са добили тази дъщеря след обред даден на Мария.

jp/ rv