Бенедикт ХVІ подписа Апостолическо насърчение "Църквата в Близкия Изток": не се страхувайте, Църквата е с вас

В гръко-мелхитската базилика на Свети Павел в Хариса, близо до Бейрут, Папа Бенедикт ХVІ подписа постсинодалното Апостолическо насърчение “Ecclesia in Medio Oriente” (Църквата в Близкия Изток). В присъствието на Патриарсите и всички епископи на Източните и Латински църкви, членовете на Специалния Съвет на Синода на епископите за Близкия Изток, както и представители на православната, мюсюлманската и друзка общност в Ливан и представители на културата и гражданското общество, Папата издигна апел, за да могат християните от региона свободно да свидетелстват вярата си и ги насърчи да не се страхуват и да побеждават омразата с любовта.

„Вашето присъствие прави още по-тържествено подписването на постсинодалното Апостолическо насърчение за Близкия Изток и свидетелства, че този документ, предназначен за Универсалната църква, придобива едно особено значение за целия Близък Изток”.

Бенедикт ХVІ определи като "пророчески" факта, че подписването на този важен документ съвпада с деня в който Църквата чества празника „Въздвижение на Светия Кръст” (Кръстоведен), който за първи път се чества през 335 г. след Освещаването на Базиликата на Възкресението в Ерусалим, „построена от император Константин на мястото Голгота и върху гроба на Нашия Господ”. Папата припомни, че през месец октомври ще се отбележат 1700 години от явлението, което получава Константин, в което вижда монограма на Христос и чува глас уверяващ го: „Под този знак ще победиш”:

„Постсинодалното Апостолическо насърчение трябва да бъде четено и тълкувано на светлината на празника, който честваме днес, и по-точно на светлината на монограма на Христос (ХР), първите две букви с които започва думата Χριστός. Този прочит ни помага да преоткрием истинската идентичност на кръстения и Църквата и същевременно е апел за свидетелство в и чрез общението”.

Съществува една неделима връзка между Кръста и Възкресението, което не може да бъде забравено от християнина, отбеляза Папата. Без тази връзка, възхвалата на Христовия кръст би била оправдание на страданието и смъртта, виждайки в тях само един пагубен край:

„За християнина възхвалата на Кръст означава предаването на цялостта на безусловната Божия любов за човек. Това е акт на вярата! Възхвалата на Кръста, в перспектива на Възкресението, е желанието да се живее и показва цялостта на тази любов. Това е акт на любовта! Възхвалата на Кръста ни кара да се превърнем във вестители на братското и църковно общение, извор на истинското християнско свидетелство. Това е акт на надеждата!”.

Бенедикт ХVІ се спря и на настоящата трудна ситуация в която живеят християните в Близкия Изток, подчертана и от синодалните отци по време на специалната Асамблея на Синода на епископите от Близкия Изток във Ватикана. „Цялата Църква – посочи Папата – чу тревожният вик и долови отчаяния поглед на многобройните мъже и жени намиращи се в трудни човешки и материални условия”. Същевременно, продължи Бенедикт ХVІ, Църквата се възхищава на красотата и благородството на Църквите по тези земи и благодари на Бог за „вашето свидетелство на братско и църковно общение и човешка солидарност показана към всички чеда Божии”.

Затова, посочи Папата, Апостолическото насърчение за Църквата в Близкия Изток, дава възможността да се преосмисли настоящето, гледайки на бъдещето с същия поглед на Христос:

„Това насърчение, с неговите библейски и пастирски насоки, с призива му за духовно и църковно задълбочаване, с литургичното и катехистично обновление, с неговите апели за диалог, иска да начертае пътя, за намирането на същественото: следването на Христос в един труден и болезнен контекст в който може да се породи изкушението да се пренебрегне или забрави славният Христов Кръст”.

Постсинодалното Апостолическо насърчение, продължи Папата, предоставя елементите, които могат да помогнат за личният и общностен изпит на съвестта, за обективната преценка на усилията и желанието за святост във всеки Христов ученик. То отваря към истински междурелигиозен диалог базиран на Бог, Един и Създател. То желае да бъде в помощ на един икуменизъм пълен с човешки, духовен и милосърден плам, в евангелската истина и любов:

„Във всяка една от своите части Насърчението иска да помогне на всеки Господен ученик да живее пълноценно и да предава действително онова в което се е превърнал чрез Кръщението: син на Светлината, същество озарено от Бог, ново светило в мрака на света, за да може отново в този мрак да заблести светлината”.

Папата завърши словото си призив към всички вярващи в Близкия Изток:

„Не се страхувайте, защото Господ е наистина с вас до края на света! Не се страхувайте, защото Универсалната църква ви придружава със своята човешка и духовна близост! С тези чувства на надежда и ви насърчавам да бъдете главни и активни действащи лица на вярата чрез общението и свидетелството. Нека Бог позволи на всички народи от Близкия Изток да живеят в мир, братство и религиозна свобода! Нека Бог да благослови всички!”.

svt/ rv